Кони Мейсън - Пиратът принц

Лейди Уилоу направи нещо глупаво, както обикновено — извика Тарик, надвивайки воя на бурята. — Излезе от каютата. Ако не я бях видял, щеше да падне във водата, но за щастие я хванах.

— Глупава жена — изръмжа Мустафа.

— Повече няма да причинява безпокойства, погрижих се. Вярвам, че бурята ще отмине скоро.

Уилоу най-сетне се стопли. Сгушена под одеялото, тя съчувстваше на мъжете, които трябваше да се борят с развилнелите се стихии. Няколко пъти се беше качвала на бащините си кораби, но никога не беше преживявала подобно нещо.

Невероятно, но гаденето й попремина и тя успя да задреме, унасяна от люлеенето на кораба. Събуди се от слабата светлина, навлизаща през прозорците, и от лекото полюшване на съда.

Беше ли свършила бурята? Къде е Тарик? Докато не се върне да я отвърже, тя трябваше да остане на леглото. Размърдването само караше въжетата да се впиват още повече в тялото й.

Тарик скоро се появи, влачейки крака, с превити рамене и лице, посивяло от изтощение.

— Свърши ли? — запита Уилоу.

— Да. Мустафа оглежда щетите.

— Отвържи ме.

Той се отпусна на леглото и смъкна ботушите си.

— Н-нека първо да сваля мокрите дрехи.

Тя се уплаши, като го видя как силно трепери.

— Побързай, преди да си се простудил. Увий се в одеялото.

Събличането изглеждаше прекалено голямо усилие за Тарик.

Пръстите му не успяваха да разкопчаят копчетата, докато събличаше мократа риза и шалварите. Уилоу се опита да не гледа към него, но слабата й воля я предаде. Той беше великолепно мъжествен, от красивото лице до слабините… Господи, видът на мъжките му атрибути й отне дъха. Беше виждала рисунки на гръцки статуи в книгите, но плоските картини не приличаха на невероятния релеф на това силно тяло.

Загледа през спуснати клепачи как той развързва въжето, което я държеше, и се отпуска на леглото. И почти припадна, когато дръпна завивките и притисна голото й тяло до своето.

— Трябва ми топлината ти — каза той с тракащи зъби. — Не се тревожи, прекалено съм уморен, за да ти направя нещо.

Преди тя да събере мислите си и да протестира, той заспа дълбоко. Тялото му беше студено и Уилоу почти му прости, задето беше потърсил топлината й, защото тя си беше лежала на топло, докато него го беше блъскал силният вятър и го беше валял леденият дъжд. Опита се да стане от леглото.

В мига, когато се помръдна, ръката му се стегна около нея и я задържа до твърдото му тяло. Трябваше и цялата сила на волята, за да не обръща внимание на приятния допир на гърдите му до гърба й и на долната част на тялото му, която я обгръщаше. Не можейки да помръдне, тя се предаде на изтощението и заспа.

Тарик се събуди след няколко часа, чувствайки се освежен и прекрасно стоплен. Едно женско тяло се притискаше интимно до него и разпалваше топлина, която полека плъзваше по вените му. Колко хубаво е да се буди със Сафие. Топлото й, ароматно тяло се раздвижи в ръцете му, когато той нежно близна тила й.

Членът му се беше втвърдил веднага щом усети мекотата на задничето й притиснато към слабините му. Красивата тъмнокоса Сафие с очи на кошута знаеше точно какво му харесва. Ръката му се плъзна около гърдата й и я обхвана цялата. Намръщи се и отвори очи, когато осъзна, че за разлика от нежното хълмче, което сега почиваше в дланта му, гърдата на Сафие обикновено преливаше от шепата му.

Спомни си къде е и с коя е, когато видя дивото безредие от златисти къдрици, разпилени по възглавницата. Взе един кичур от косата й, задържа го, усещайки мекотата му, същинска коприна в дланта му.

— Уилоу — прошепна в ухото й.

Тя се сви до него, но не отвори очи.

— Уилоу, будна ли си? Обърни се, красавице.

Тя се събуди със силно трепване.

— Какво правиш?

— Докосвам те. Харесва ли ти?

— Не! Махни си ръцете от мене.

Без да й обръща внимание, той намери зърното й.

— Бях прекалено изтощен снощи, за да направя нещо друго освен да потъна в бездната на съня. Но сега съм отпочинал и тъй като сме в леглото, при това голи, трябва да се възползваме и да вкусим заедно от страстта.

Обърна я по гръб. Уилоу се опита да се изплъзне, но той я затисна в крака си, за да я задържи на място.

— Да започнем ли с целувка? — запита Тарик. — После можем да преминем към нови знания.

— Не, аз…

Думите й потънаха, когато устата на Тарик плени нейната. Избликът на първична топлина шокира тялото й и тя затихна. Той прекъсна целувката и я погледна. Горещият мрак на погледа му изпълни ума й със спомени за голото му тяло. Сега лицето му беше напрегнато от емоции, диво от властни желания. Той беше красиво животно, безкрайно опасно, безкрайно сексуално. Плашеше я и същевременно я омайваше.