Кони Мейсън - Пиратът принц

— Отказвам да остана тук дори миг повече — измърмори тя на себе си.

Намери в сандъка на Тарик още една вълнена шапка, нахлупи я над ушите си и натъпка косата си под нея. И дръзко отвори вратата и излезе навън. Вдигна лице и подуши одобрително. Въздухът миришеше на слънчева светлина и свежест.

Палубата кипеше от оживление, мъжете се трудеха, изпълнявайки задълженията си. Уилоу видя някои да кърпят разкъсаните платна, да поправят главната мачта и да разчистват отломките от палубата. Вдигна очи и видя неколцина мъже с голи гърди да поправят разкъсания такелаж. Изчерви се и понечи да се извърне. Тогава забеляза Тарик да виси опасно на мачтата високо над палубата. Дори животът й да зависеше от това, не би могла да отклони очи от него.

Стори й се, че ще се подхлъзне; тя затисна устата си с ръка, за да сподави вика си. Но уверено стъпващият пират не падна. Хвана друго въже, закрепи се и продължи работата си.

Уилоу видя една обърната бъчва, изправи я и седна, за да наблюдава какво става, без да се пречка. Успокояващата топлина на слънцето след напрегнатата драма на бурята я унесе и тя затвори очи. Мислите й веднага се отнесоха към възхитителните, стряскащи и смущаващи неща, които Тарик беше правил с нея.

Унесът й свърши, когато две силни ръце хванаха раменете й и я изправиха така, че краката й увиснаха на няколко инча над палубата. Тя погледна право в искрящите очи на Тарик и за своя чест не трепна.

— Кълна се в брадата на Аллах, някога правиш ли каквото ти казват?

— Понякога, но само когато ми харесва. Остави ме да стоя на палубата, Тарик. Не притеснявах никого, никой не се занимаваше с мене, докато ти не дойде.

Тарик я пусна пак на бъчвата.

— Стой тук и не мърдай, не казвай нищо. Не искам да се пречкаш. Ясно ли е?

Уилоу се усмихна. Беше спечелила още една отстъпка, а всичко спечелено беше извънредно ценно за нея.

— Напълно.

Тя остана на палубата, наблюдавайки усилената работа до късния следобед, когато сенките започнаха да се сгъстяват и тя се умори да седи на твърдото дърво. Тихо се върна в каютата си, доволна от прекарания на свобода следобед.

Видя Тарик едва късно вечерта, когато той мина на пръсти през каютата, за да си легне. Спря внезапно пред леглото й и се взря в нея. Светлината от мигащата свещ караше резките черти на лицето му да изпъкнат, мрачни и опасни.

— Сигурно си изтощен — измърмори тя.

Той отскочи стреснат.

— Трябваше да си заспала.

— Големи ли са повредите на кораба?

— Не. Поправките ще отнемат само ден-два.

— Отклонили ли сме се от курса?

Мустафа каза, че ни е отвяло към Липси, не настрани от него. Трябва да видим земя до три дни, ако не се извие друга буря. Вече нямам търпение. „Отмъщение“ плава вече много месеци; мъжете се затъжиха за жените си.

Приседна предпазливо на ръба на леглото. Не знаейки какви са намеренията му, Уилоу се дръпна.

— Значи хората ти имат съпруги. — Някак си не би могла да си представи, че тези свирепи пирати са женени. Тарик се подсмихна.

— Повечето от мъжете държат наложници. Неколцина се ожениха за гъркини от Липси.

Уилоу не можа да измисли какво да отговори.

— Лека нощ, принц Тарик.

Тарик я изгледа втренчено за няколко дълги мига, преди да се надигне.

— Права си да ме отпращаш, сладка Уилоу. Следващият ти урок по страст ще ти предам на сатенени чаршафи, в стая, която ще отива на красотата ти. Приятни сънища.

Уилоу трепна при мисълта, че Тарик пак ще я докосне. Как би го понесла?

Земята се появи пред носа на кораба след три дни, точно както Тарик беше предсказал. „Отмъщение“ влезе в дълбоководния залив и заплава грациозно към дългия каменен вълнолом, където се беше събрала тълпа, очакваща завръщането на своя принц. Палубата беше оживена, моряците прибираха платната и такелажа. С поредица изключително умели маневри корабът се плъзна грациозно до вълнолома и хвърли котва.

Уилоу забеляза два кораба, закотвени в залива недалече от брега, и предположи, че са част от пиратската флота на Тарик. Приветствен вик посрещна принца, когато се появи на палубата.

Малко след това Тарик се върна в каютата.

— Добре дошла на Липси — каза той. — Надявам се, че ще бъдеш щастлива тук, докато вървят преговорите с Ибрахим.

— Няма да бъда щастлива никъде другаде освен у дома, но с радост ще сляза от този кораб.

— Пратих един от хората си в сарая за фередже. Щом бъдеш покрита благоприлично, ще те придружа до моя дом.

Уилоу възрази рязко: