Кони Мейсън - Пиратът принц

— Ха! Точно както си мислех — изфуча Сафие. — Той ще се умори от тебе, когато престанеш да бъдеш новост. — Тя реши да се похвали пред Уилоу. — Принц Тарик ще изпрати да повикат мене тази вечер, не тебе, и аз ще му доставя удоволствие, както винаги съм правила.

— Честит да ти е — махна с ръка Уилоу. Вече й дотягаше от хвалбите на Сафие.

С очи, хвърлящи мрачни пламъци, Сафие изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се нахвърли върху Уилоу. Уилоу се приготви за нападение, което така и не се състоя, рязко прекъснато от Али Хара, който току-що беше влязъл в стаята.

— Какво правиш тук, Сафие?

Котешките очи на Сафие блеснаха в едва прикривана злоба.

— Просто поздравих новата наложница на нашия господар. Доста е бледичка, а? И с какво е облечена? Не мога да си представя какво е видял принц Тарик у нея. Единственото привлекателно нещо у нея е косата й.

— Можеш да си вървиш — каза Али Хара. — Господарят иска господарката Уилоу да бъде изкъпана и обслужена както трябва, а има много за вършене, преди да стане готова да се представи пред него.

— Няма да ви е лесно, докато заприлича на нещо — изсумтя Сафие.

Завъртя се на пета и изхвръкна от стаята.

— Последвай ме, господарке — каза Али Хара на Уилоу. — Бейба чака в хамама.

Уилоу знаеше, че „хамам“ означава „баня“, и тръгна охотно, защото отчаяно се нуждаеше от порядъчно изкъпване. Очакваше да бъде отведена при басейна в главното помещение, но вместо това влязоха в една стаичка в края на къс коридор. Бейба, облечена в бяла, пристегната в кръста роба, я чакаше там.

В хамама имаше голяма вана, мраморна пейка, съдове с вода, и масичка, отрупана с шишенца и глинени гърнета. Уилоу веднага се отправи към ваната.

— Не, господарке, още не си готова да влезеш във ваната.

— Какво друго трябва да се прави?

— Свали си дрехите и легни на скамейката. Всички косми по тялото ти трябва да бъдат премахнати, преди да продължим със следващата стъпка.

— Необходимо ли е? В моята страна не се прави така.

— Ти си в харема на принц Тарик, господарке. Той е турчин и следва учението на Аллах. Не може да влезеш при него нечиста.

— Изобщо няма да ходя при него — протестира Уилоу. — Не ми е мястото тук.

— Ще бъдеш по-щастлива, ако приемеш съдбата си — укори я Бейба. — Това е хубав живот, трябва да го приемеш. Ще ти се угажда, ще те отрупват с подаръци, ако се харесаш на господаря ни. Тъй като той често е в морето, няма много да се занимава с тебе. Моля те, легни, за да се погрижа за тебе.

Уилоу не се зае да спори със старата жена; би било безполезно. Очевидно Тарик не беше казал на Бейба, че тя няма да бъде негова наложница. Мърморейки, Уилоу се съблече и се изтегна на мраморната скамейка.

Първото, което направи Бейба, беше да потопи пръсти в едно глинено гърненце и да намаже розов крем върху слабините на Уилоу, краката, ръцете и всички места, където имаше косми по тялото й. Старата жена се труди поне половин час, после взе кана с вода. Използвайки груба кърпа, тя изтри крема от тялото на Уилоу, смъквайки космите заедно с него, и я остави гладка като коприна. После я накара да седне.

Извади от друго гърненце голям сапун и натри тялото на Уилоу. После взе едно плоска шпатулка за изстъргване на мръсотията и започна да маха мръсната пяна, докато Уилоу не почувства, че кожата й е по-чиста, отколкото някога е била.

— Сега можеш да влезеш във водата, господарке.

Уилоу стана и влезе в басейнчето, където водата я обгърна топла и успокояваща. Докато отмиваше сапуна от тялото си, Бейба насапуниса косата й и я изми щателно. После я изплакна с чиста вода. Беше толкова освежително и успокояващо, че на Уилоу не й се искаше това някога да свърши.

Възклицавайки пред цвета на косата й, Бейба изсуши Уилоу с една огромна кърпа. След като кожата й заблестя, жената и каза да легне по корем на пейката. Уилоу нямаше представа какво следва, докато Бейба не изля поток ароматно масло върху гърба и седалището й. Уилоу положи глава на кръстосаните си ръце, докато силните пръсти започнаха да втриват маслото в раменете, гърба и седалището й, обхождайки краката чак до стъпалата. Чувството беше невероятно, греховно и сладостно.

— Обърни се, господарке.

Уилоу погледна през рамо и се вцепени, изумена да види ръцете на Али Хара върху себе си. Посегна към кърпата, но той я спря.

— Къде е Бейба?

— Ще се върне, когато свърша.

— Не! Ти не бива… не е редно. Ти си мъж.

Али Хара изсумтя нетърпеливо.

— Аз съм евнух, господарке, не съм мъж в истинския смисъл на думата. Обърни се, за да довърша масажа.