Кони Мейсън - Пиратът принц

Вгледа се в Сафие, внезапно осъзнавайки властността й. Запита се защо ли не го беше забелязал по-рано. Блясъкът в тъмните й очи беше почти хищнически, докато ръцете й мачкаха слабините му. Тъй като беше несъмнено мъжествен, тялото му реагира забележимо на интимната ласка.

Надигайки се на пръсти, тя прошепна току до устните му:

— Вземи ме сега, господарю. Точно тук, където всеки може да види, че съм твоя и ти си мой.

Тарик знаеше точно какво цели Сафие. Тя искаше да накара Уилоу да ревнува. Досега Сафие никога не беше имала основания за ревност и отказваше да приеме, че Уилоу може да заеме мястото й в леглото на Тарик. Би ли направила нещо лошо на Уилоу, ако сметнеше, че тя я е изместила от чувствата на Тарик? Той възнамеряваше да пресече всякакви подобни мисли тук и сега.

Хвана Сафие и я разтърси.

— Чуй ме, Сафие. Уилоу не е заплаха за тебе. Тя ще живее в харема ми, докато Ибрахим се съгласи със сделката, която съм му предложил. Смятам да разменя лейди Уилоу срещу майка си.

Сафие изпръхтя невярващо:

— Не мисля, че Ибрахим ще я иска, след като си отнел девствеността й.

— Тя още е невинна и аз възнамерявам да я оставя такава. Ако ревнуваш от нея, грешиш.

Сафие изглеждаше объркана.

— Как е възможно? Били сте заедно на борда на твоя кораб, а ти дълго време си бил без жена.

— Не съм хлапе, което не може да се контролира. Уилоу ми е необходима като заложница. Както каза ти, Ибрахим няма да се съгласи да я размени за майка ми, ако взема девствеността й.

Сафие му отправи кокетлива усмивка.

— Сигурно много си зажаднял, господарю. Позволи ми да те облекча.

Тя коленичи пред него и потърси члена му през отвора на шалварите. Тарик отстрани ръцете й и я накара да се изправи.

— Не сега, моя страстна гълъбице. Имам още много работа да свърша.

— Заклеваш ли се, че няма да вземеш Уилоу в леглото си?

Тарик се намръщи.

— Нищо не обещавам, Сафие, защото това, което правя, не е твоя работа.

Ъгълчетата на плътните устни на Сафие увиснаха.

— Ще пратиш ли за мене днес?

— Може би — отвърна той разсеяно.

Не мислеше за Сафие, а за Уилоу, чието гъвкаво тяло копнееше да изследва върху копринени чаршафи. Тя изпълваше всичките му мисли. Той желаеше нещо, което не можеше да има, и това го подлудяваше.

Тарик се отдалечи от Сафие, оставяйки огнената наложница да кипи в безсилен гняв. Сафие разпознаваше вманиачаването, щом го видеше, и разбра, че господарят Тарик се е побъркал по бледата англичанка. Макар да нямаше представа колко ще трае самообладанието му в присъствието на Уилоу, тя знаеше със сигурност, че един ден той ще се предаде, и то по-скоро рано, отколкото късно.

Ако Уилоу беше още невинна, в което Сафие сериозно се съмняваше, нямаше да остане такава за дълго. Сафие се закле безмълвно, че ще предотврати неизбежното. Каквото и да трябваше да се направи, тя беше решена да запази позициите си като фаворитка на принца.

Уилоу остана в стаята си до края на деня. Бейба й донесе дрехи като тези на Сафие, състоящи се от пъстър, обшит с мъниста елек, който едва покриваше гърдите й, пола от няколко слоя прозрачна материя, меки чехли и златен колан, инкрустиран със скъпоценни камъни. Тъй като нямаше какво друго да облече, тя свали кафтана и облече дрехите, въпреки че ги намираше много разголени.

С приближаването на вечерта Уилоу усети, че е гладна. Запита се дали някой ще й донесе вечеря. В крайна сметка Али Хара се появи, но без да й носи храна, а на ръката му висеше разноцветна дреха.

— Трябва ли да си легна гладна? — запита Уилоу.

— Не, господарке. Принц Тарик иска присъствието ти в неговата стая.

Уилоу замря.

— Какво желае той?

— Не ми се доверява, господарке. — Подаде й кафтан с качулка в различни оттенъци на зеленото. — Облечи това и ме последвай.

Уилоу се запита какво ли би се случило, ако откаже. Огледа внимателно Али Хара. Ако размерите му бяха някакво указание за големината на силата му, той нямаше да има никакви затруднения да я накара да се подчини на заповедта.

Какво искаше този пират, запита се Уилоу. Нима не разбираше, че като обръща внимание на нея, а не на Сафие, настройва наложницата си срещу нея? Защо не е извикал нея в стаята си? Както беше изтъкнала Сафие, Тарик беше стоял много месеци без жена и би трябвало да няма търпение да легне с прелестната си наложница.

Въздъхвайки примирено, Уилоу навлече кафтана и последва Али Хара. За нейно огорчение Сафие чакаше пред вратата, оголила хищно зъби. Тя дръзко пресече пътя на Уилоу.