Кони Мейсън - Пиратът принц

Уилоу се опита да прикрие гърдите си, но Тарик не й позволи. Положи я на възглавниците и задържа ръцете й над главата с една ръка, докато облизваше и засмукваше зърната й. Той трепереше от възбуда и страст. Дори само докосването до нея го подлудяваше от желание. Трябваше му цялата сила на волята, за да си спомни защо тя трябва да остане девствена.

Развърза колана й и го метна настрана. Целуна я силно, езикът му проникна в устата й като имитация на онова, което в действителност искаше да направи с нея. Изпъшка, когато членът му се надигна и се изпълни с кръв.

Изведнъж той изстена и се дръпна.

— Защо ме ухапа?

Тя го изгледа самодоволно усмихната.

— Исках да знаеш, че не съм доброволна участничка в това, което правиш.

— Знаеш ли какво ще стане, ако ухапеш Ибрахим?

— Той няма да ме иска, което ще бъде много добре.

— Наивна си, ако мислиш така. Ще нареди да те набият и после ще те вземе, докато си още прекалено слаба, за да се съпротивляваш. Или ще те упои, за да се подчиниш.

— Да ме упои ли? — прошепна Уилоу. — Ще го направи ли?

— Да, ще го направи, красавице. Ще ти дадат да ядеш нещо, което ще те накара така отчаяно да искаш мъж, че ще се молиш за вниманието му. Ще го посрещнеш с отворени обятия… и крака — добави той грубо.

Уилоу ахна с блеснали от уплаха очи, макар Тарик да знаеше от собствен опит, че тя не се плашеше лесно. Тя беше жена, която заслужаваше по-добра съдба от това, което той й готвеше. Най-малкото, което можеше да направи за нея, беше да й покаже вкуса на удоволствието, преди да бъде използвана безжалостно от Ибрахим.

— Не исках да те плаша, красавице — извини се Тарик, — но най-добре е да не отиваш при Ибрахим, без да познаваш жестоката му природа или методите му да наказва непокорството на жените. По-лесно ще ти бъде, ако приемеш съдбата си.

Уилоу потръпна.

— Никога! Няма ли у тебе капка състрадание? Или съвест? Моля те, върни ме у дома ми. Не ме давай на мъж, когото презираш, на мъж, който измъчва жените си.

Дори ако Тарик решеше да не я прати на Ибрахим, знаеше, че не може да я върне у дома й. Щеше да я задържи за себе си. Мисълта му беше минавала неведнъж през ума, въпреки съзнанието, че ако я задържи, осъжда на смърт майка си.

— Ще се научиш да оцеляваш — каза Тарик, оставяйки тона си нарочно безстрастен въпреки хаоса, който цареше в ума му.

— Ако държиш да ме пратиш на Ибрахим, можеше поне да ми кажеш срещу кого ме разменяш.

— Да — отговори замислено Тарик. — Предполагам, че си права. Но първо трябва да научиш за брат ми повече, отколкото съм ти казал досега. Той е най-големият син на баща ни. Майка ми беше единствената съпруга на татко, но той имаше много наложници, от които имаше синове и дъщери. Ибрахим се е родил, преди татко да срещне мама и да се ожени за нея с християнска церемония. Мама е известна с името Салиха султан. Когато татко почина преди три години, султанатът мина към Ибрахим. Това нямаше значение за мене, защото никога не съм искал нещо, което по право принадлежи на брат ми. Преди две години Ибрахим уби всички мъжки наследници на татко. Страхуваше се, че един ден те ще го свалят. Беше тръгнал да убие и мене, но мама ме предупреди за намеренията му. Умоляваше ме да бягам. Исках да я взема с мене, но тя отказа. Каза, че майките на убитите деца имат нужда от нея. Когато отказах да тръгна без нея, Мустафа, капитанът на личната ми охрана, ме удари по главата, паднах в безсъзнание и той ме отнесъл на кораба ми. Известно време мама е живеела в харема, без да се страхува, че някой ще й направи нещо лошо, но започнах да чувам тревожни слухове, които ме накараха да помоля Ибрахим, чрез един посредник да я пусне да дойде при мене. Досега той отказваше. Нали разбираш, брат ми иска да престана да преча на корабите му и заплашва да убие майка ми, ако не се предам. Не смея да отида в Истанбул, защото неговите еничари имат заповед да ме убият, щом ме видят.

— Майка ти! — прошепна треперливо Уилоу. — Сега разбирам защо си толкова решен да сключиш тази сделка.

— Не мога да позволя на Ибрахим да убие майка ми. Тя ми е много скъпа.

Уилоу се раздвижи неспокойно под него. Той усети еротичното потъркване на гърдите й в неговите и нетърпеливият му член му напомни защо бе повикал русата красавица в стаята си. Със сигурност не беше, за да обсъждат проблемите му.

— Помниш ли какво ти обещах — ще ти покажа удоволствието сред копринени чаршафи?

Усети я как потръпва. Грабна я на ръце и я отнесе на леглото си. То вече беше приготвено; той я положи върху розовата коприна и вдигна полите й, единственото облекло, останало на нея. Тогава започна да сваля собствените си дрехи; сребристият му поглед я предизвикваше да го гледа.