Кони Мейсън - Пиратът принц

— Хайде, докосни ме — изрече Тарик, като че ли прочел мислите й.

Трепет ли дочу в гласа му? Осмели се да погледне към члена му; беше изправен и увеличаваше размера си. Това със сигурност не беше удобно. Тя си спомни как го беше докосвала на борда на „Отмъщение“ и как семето му се беше изляло, когато възбудата му беше достигнала върха си. Някакъв перверзен дявол в нея искаше да направи отново това с него.

Тя го чу как остро си поема дъх, когато посегна и уви пръсти около него. Той беше твърд, но същевременно гладък, податлив и толкова голям, че пръстите й не можеха да го обхванат изцяло. Тя понечи да го пусне, но той сграбчи китката й, задържайки я на място, за да не й позволи да дръпне ръката си. Уилоу нямаше друг избор, освен да започне движението, което знаеше, че ще достави удоволствие на Тарик.

Тя раздвижи ръката си нагоре-надолу, наблюдавайки как лицето му се напряга и усети как тялото му се втвърдява. Очакваше изригването, което знаеше, че е неизбежно, когато той отмести ръката й и легна върху нея.

— По дяволите Ибрахим — изръмжа той. — Ще умра, но ще те имам.

Тя усети как членът му напира да проникне и се опита да го отблъсне.

— Тарик…

Той я целуна, за да я накара да замълчи. Устата му беше мека и убеждаваща. Тя усети как съблазънта му я замайва, опиянява я. Тялото му тежеше върху нейното, но тя харесваше тази тежест; по някакъв начин това й изглеждаше редно. Костите й се топяха; тя го искаше в себе си, но не можеше да намери смелостта да изрази греховните си желания.

Тя раздвижи ханша си в недвусмислена покана; усети го да навлиза в нея и после да спира. Опря чело в нейното, гърдите му се вдигаха и спускаха, сякаш беше тичал на дълго разстояние.

— Аллах да ми е на помощ. Не съм искал да става така. Гласът му беше по-скоро отчаяна молба, която нямаше кой да чуе.

Внезапна, отчаяна мисъл се яви в ума на Уилоу. Ако Тарик вземеше девствеността й, Ибрахим нямаше да я иска и може би, само може би, Тарик би я върнал у дома й. Съпротивата й се стопи при тази мисъл и тя се отпусна.

Тарик се изви, приготвяйки се за финалния тласък, който щеше да унищожи нейната девственост, когато едно силно почукване ги стресна.

Вдигайки глава, той отправи смръщен поглед към вратата.

— Махай се!

— Доведох ти Сафие, господарю — извика Мустафа зад вратата.

— Махай се! — повтори Тарик.

— Но, господарю, Сафие може да задоволи нуждите ти.

— Ако не се махнеш, Мустафа, ще заповядам да ти отсекат главата.

Тишина.

— Господарю, аз съм, Сафие. Отпрати английската хурия и ми позволи да ти доставя удоволствие.

Ниско ръмжене се откъсна от гърлото на Тарик.

— Махай се веднага, Сафие, заедно с Мустафа!

Звукът на отдалечаващи се стъпки заглъхна и изчезна. Тарик се втренчи в очите на Уилоу и с едно последно движение на ханша си довърши акта. Остра болка я прониза и тя изпищя. Тарик покри устата й със своята, поглъщайки виковете й, докато тя не затихна и не започна да отвръща на целувките му.

Той дишаше тежко, когато накрая се надигна, за да си поеме въздух.

— Нараних ли те?

— Можеше да ме предупредиш. Аз… нямах представа. Така ли е винаги?

— Не, само този път. Не съм искал това да се случи. За първи път губя контрол с жена. Страстта е силно чувство, но с тебе се страхувам, че е нещо повече. — Той се раздвижи в нея. — Още ли боли?

— Малко.

Но болката не трая дълго. Докато Тарик се движеше в нея, болката изчезна, заменена от усещане, каквото не беше познавала досега. Отначало усети изтръпване там, където бяха съединени. После топлината започна да се разстила из тялото й, непоносима, пулсираща топлина, която нахлуваше във вените й. Тя искаше да го почувства много дълбоко, още по-твърдо, да го усети как се стапя в нея, как става част от нея. И тогава се разпадна; удоволствието беше така неимоверно, че загуби способността да мисли. Беше почти в безсъзнание, когато чу Тарик да изкрещява името й и почувства как семето му изригва в утробата й.

Последната мисъл на Тарик беше, че неутолимата му страст към Уилоу със сигурност означава смъртта на майка му.

Тарик се изтегна по гръб и преметна ръка над очите си. Току-що бе направил най-голямата грешка в живота си и нямаше как да я поправи. Беше действал както безотговорен глупак, беше поставил собственото си удоволствие над живота на майка си.

— Сега нямам стойност за тебе — каза Уилоу с надежда.

Тарик отмести ръката си и я изгледа втренчено, със замислено изражение.