Кони Мейсън - Пиратът принц

Ужасяваща мисъл внезапно прекоси ума й. Ами ако е заченала дете от Тарик? Тя не беше невежа. Знаеше, че един път е достатъчен, за да се прихване мъжкото семе. Би ли я изпратил Тарик на Ибрахим, ако тя носеше неговото дете?

Би ли пожертвал собственото си дете, за да спаси майка си?

Уилоу излезе от ваната и посегна към кърпата, за да се изсуши, усещайки как я наляга тежка потиснатост. Мрачно бъдеще се очертаваше пред нея, всички пътища изглеждаха безнадеждни.

Сънят бягаше от очите на Тарик. Съдбата на Уилоу беше в неговите ръце и той не знаеше какво да прави. Това, че спа с нея, не беше умен ход, но беше подтикван от отчаяна потребност да я притежава. Самоконтролът му никога досега не беше го предавал по този начин. Моментът на безумна страст вероятно щеше да има страшни последици, а той нямаше представа как да поправи положението.

Трябваше ли да продължи по първоначалния си план и да размени Уилоу срещу майка си? Щеше ли Ибрахим да накаже Уилоу заради липсата на девственост? Или може би трябваше да се откаже от този план и да го замени с друг? Беше се промъквал и преди в Истанбул; може би беше възможно да се опита отново, този път за да измъкне майка си от харема на Ибрахим. Имаше чудесен съюзник в лицето на Кемал, но еничарите на брат му бяха твърде опасни, особено вътре в сарая.

Диво желание отново да притежава Уилоу сграбчи вътрешностите му, измъчвайки го до такава степен, че искаше да нахлуе в харема и да я грабне отново в стаята си. Слабините му пулсираха, той се преобърна по корем, борейки се с жаждата си за русата хурия, която го изкушаваше отвъд всякакви граници.

Грешка беше да спи с Уилоу, но силната му жажда за нея го беше подлудила. И вместо да му мине, след като бе удовлетворил страстта си, сега отново я искаше. Тъжно, но факт — един път с Уилоу не му беше достатъчен.

Може би трябваше да повикам Сафие, помисли Тарик. Тъмнокосата красавица имаше умението и издръжливостта, достатъчни да изтощят тялото му, докато не грохнеше за сън.

Но той не искаше Сафие.

Аллах! Какво му беше направила Уилоу? Всичко, за което можеше да мисли сега, беше меката й бяла кожа, ароматът на косата й и копринената стегнатост на женствената й ножница, докато той докарваше себе си и нея до върха.

Да, беше луд. Нямаше друго обяснение.

Следващите две седмици минаха еднообразно. Уилоу не бе виждала Тарик от нощта, в която той отне девствеността й. Макар че й беше трудно да си го обясни, но той й липсваше. Бейба и Али Хара й угаждаха във всичко, но те не можеха да й осигурят общуването, на което се наслаждаваше с Тарик. Сафие се държеше на разстояние. Наложницата като че ли се движеше свободно, често излизаше от харема без разрешение. Изглеждаше, че правилата не важат за Сафие. Уилоу нямаше представа къде ходи тя, когато излиза.

Един ден Уилоу беше в хамама, наслаждавайки се на банята, когато усети, че някой я наблюдава. Повика Бейба, но старата жена сигурно не я беше чула, защото не отговори. Тя си спомни за отвора и обърна глава към решетката, откъдето Тарик веднъж я беше наблюдавал, докато се къпе.

— Тарик, ти ли си? Следиш ли ме?

Усети една сянка да се движи зад решетката, после тя изчезна и с нея чувството, че е била шпионирана.

По-късно този ден Уилоу седеше на една скамейка в малката градина, отегчена и неспокойна. Със сигурност щеше да загине, ако трябваше да прекара остатъка от дните си затворена сред някакви стени. Време беше да избяга, въпреки че шансовете й бяха слаби.

Сподави един стон, когато Сафие влезе в градината и се понесе плавно към нея. Ханъмата беше последният човек, с когото Уилоу би искала да говори. Тя подозираше, че други жени топлят леглото на Тарик през последните две седмици, и тази мисъл никак не й харесваше.

— Изглеждаш нещастна — изрече Сафие, кацвайки до нея, а аз съм невероятно щастлива. — Прикри една прозявка.

— Принц Тарик ме повика в леглото си снощи. Той е неуморим любовник, но ти вече го знаеш.

— Радвам се за тебе — измърмори Уилоу. — Не съм тук по свой избор, нито пък за да задоволявам прищевките на Тарик. — Понечи да стане.

— Не, не си отивай — каза Сафие. — Ако искаш да се махнеш, може би ще мога да ти помогна.

Уилоу се отпусна отново на скамейката до Сафие.

— Как можеш да ми помогнеш?

— За разлика от тебе аз не съм затворена в харема. Почти нямам ограничения, освен че трябва да нося кафтан и воал, когато излизам.

— Къде ходиш?

— Пиратите и жените им живеят в Пиратския град, около пристанището. Жените продават дреболийки на пазара — неща, от които вече нямат нужда или които не искат. Понякога посещавам пазара, за да разглеждам стоките им. Всички знаят, че принадлежа на техния принц, и никой не смее да ме закача.