Кони Мейсън - Пиратът принц

— Исках да видя как си. Ти си важна за мене, Уилоу. Али Хара ми каза, че си нещастна.

— Няма от какво да бъда щастлива. Все още възнамеряваш да ме изтъргуваш с Ибрахим, нали? Или си дошъл да ми кажеш, че планираш да ме върнеш у дома?

— Не мога да те върна в дома ти. Плановете за размяната са в ход; не мога да ги спра сега. Ако Ибрахим ме заподозре в лъжа, може да убие майка ми.

— Значи няма надежда за мене.

Тя се вцепени, когато той я хвана за раменете и я притегли към себе си.

— Дори ако преговорите с Ибрахим пропаднат, няма да те пусна.

Гласът му беше нисък и суров, изражението му — свирепо; изглеждаше и говореше така, сякаш раздялата с нея ще му донесе болка. Но това беше нелепо. Тя беше просто залог в играта с брат му.

— Още те искам, Уилоу — призна Тарик. — Ще бъдеш в леглото ми всяка нощ, ако мога да те запазя за себе си.

— Мислех, че Сафие удовлетворява нуждите ти.

Веждите му се вдигнаха.

— Не съм… тя не е…

Не довърши изречението.

Уилоу се вгледа в лицето му. Отричането му звучеше фалшиво, но защо да лъже? Тя не означаваше нищо за него.

Посягайки, той вдигна лицето й към себе си и устните му се надвесиха над нейните. Тя се взря в очите му и видя нещо, което не беше очаквала да види. Съжаление? Тъга? Нямаше много време да анализира изражението му, когато устата му докосна нейната с нежни целувки, а после заигра по-съблазняващо, стана настоятелна и в същото време нежна.

В целувките му се долавяше отчаяние, докато ръцете му се стягаха здраво около нея, а пръстите му се забиваха в меката плът на раменете й. За нейно смущение Тарик седна на скамейката и я притегли на скута си. Устните им още бяха слети, но ръцете му бяха пуснали раменете й и сега галеха гърдите й под късото елече.

Потънала в целувката му, Уилоу почувства огромната сила на взаимното им привличане. Беше толкова близо до екстаза, колкото можеше да стигне, без всъщност Тарик да е в нея. А господ да й е на помощ, но тя наистина го искаше в себе си. Вече я беше обезчестил, можеше да повтори акта и да задоволи и двама им. Щом се махнеше оттук, никога повече нямаше да види този арогантен пират и прав му път, помисли тя. Но дълбоко в сърцето си знаеше, че сама се лъже. Тарик щеше да й липсва, макар че беше безразличен към нея.

Възбуда разтърси тялото й, когато го усети как вдига полите й, когато почувства ръцете му на бедрата си, как я настаняват върху…

— Принц Тарик!

Той изстена. Да, Сафие наистина умееше да се появява точно когато не трябва. Всъщност би трябвало да й бъде признателен, защото, ако не се беше появила, щеше да се люби с Уилоу на градинската скамейка, а не му трябваше още едно напомняне за необяснимото му увлечение по русата красавица.

Побърза да оправи дрехите си и върна Уилоу на скамейката. Щом възстанови самообладанието си, стана и посрещна Сафие.

— Защо не ми каза, че си тук, господарю? — нацупи се тя. Примъкна се към него и пълните й гърди докоснаха рамото му в крещящо предизвикателство.

Тарик погледна Уилоу. Тя се изчерви. Ревнуваше ли? Той искаше ли тя да го ревнува? Дяволът вътре в него го накара да сведе глава и да целуне Сафие. Сравни вкуса й с този на Уилоу и намери, че не му харесва. Какво му ставаше? Уилоу беше жена като всички други. С какво го пленяваше?

— Моля да ме извините, не искам да се натрапвам — каза Уилоу, минавайки покрай Тарик и наложницата му.

Тарик я загледа как се отдалечава, усещайки остро чувство на загуба, и се запита как това, че ще я отпрати, ще повлияе върху емоциите му. Подозираше, че ще бъде съкрушен, макар да му беше трудно да си го признае, защото, въпреки че обичаше жените, никога не беше стигал до подобно пристрастяване.

— Господарю, какво не е наред? — запита Сафие. — Защо си толкова хладен? Моля те, не позволявай на русата хурия да те разсейва. Тя не си струва.

Погледна към слабините му и се усмихна, когато видя, че мъжествеността му се раздвижва под шалварите, без да знае, че тази възбуда е резултат от срещата му с Уилоу.

— Ела в стаята ми, господарю.

Ръката й се плъзна надолу и пръстите й го обхванаха.

Тарик несъзнателно отмести ръката й. Погледът му следваше полюшващите се хълбоци на Уилоу, докато тя не изчезна в харема. Искаше му се да я последва. Той изригна едно проклятие и се извърна от Сафие.

— Имам друга работа — каза той грубо. — Зает съм.

— Никога нямаш време за мене. Не и откакто доведе тази руса хурия.

— Отиваш твърде далече, Сафие — предупреди я той. — Когато Уилоу си отиде, всичко ще бъде както преди. Междувременно ще трябва да приемеш нещата такива, каквито са.