Кони Мейсън - Пиратът принц

— Тарик знае ли, че излизаш от харема?

— Принцът знае и одобрява. Тук е Липси, не е Истанбул, и той не ми придиря особено много. Понякога Али Хара ме съпровожда, а понякога ходя сама.

Фините вежди на Уилоу се събраха на челото й.

— Как това ще ми помогне? Тарик никога не би ми позволил да изляза от харема.

— Понякога ходя в градчето Липси, малко гръцко селище, където живеят повечето местни. Приятелка съм с тамошните хора. Може би мога да наема някого със здрава лодка да те отведе на голямата земя, в Гърция. Оттам можеш да заминеш за Англия.

Надежда трепна в гърдите на Уилоу.

— Нямам никакви пари или скъпоценности.

— Ще ти дам пари. Принц Тарик е великодушен любовник. Дава ми пари и скъпоценности от своя дял от плячката от турските кораби. — Тя вдигна рамене. — Тъй като почти нямам нужда от пари, ще ти ги дам.

Предложението на Сафие изглеждаше прекалено добро, за да е истина. Защо наложницата на Тарик искаше да й помогне?

— Защо да ти вярвам?

Сафие я изгледа раздразнено.

— Мислиш ли, че те искам тук? Господарят ми се е побъркал по тебе. Бих направила всичко, само и само да изчезнеш.

— Кога можеш да уредиш заминаването ми?

Усмивката на Сафие беше искрена.

— Няма да се бавя. Когато излезеш, ще носиш моя кафтан и воала ми. Всички ще помислят, че съм тръгнала на разходка.

— Ами Али Хара? Няма ли да заподозре нещо?

— Често излизам сама. Островът е малък, жителите му не са много. Харемът на принц Тарик не е затвор.

Уилоу изсумтя:

— За мене е.

— Твоето положение е различно. Принцът те държи под охрана с основание.

— Тарик няма ли да ти се сърди, че ми помагаш да избягам?

Сафие вдигна рамене.

Ще отрека, че знам каквото и да било за бягството ти. Може сама да си открила градинската вратичка, да си откраднала пари от мене и да си платила за пътуването до Гърция. Всичко е възможно за находчивата жена.

— Има градинска вратичка? — запита Уилоу, оглеждайки високите стени, обграждащи градината, в търсене на портата към свободата. — Покажи ми я.

— Ще ти я покажа, но не сега. Ще се провалиш, ако се опиташ да избягаш, преди всичко да е готово. Не можеш да го направиш сама, жено; ще те хванат и ще те върнат, което никоя от нас двете не иска.

— Много добре, но моля те, побързай. Ще имам нужда и от дрехи. Не мога да изляза пред хора така, както се обличам в харема.

— Добре — каза Сафие. — Ще ти купя гръцки селски дрехи на пазара.

След като Сафие си тръгна, Уилоу остана, съзерцавайки плуващите в малкото езерце рибки. За първи път от цяла вечност усети надежда. Не вярваше на Сафие, но вярваше на ревността й. Сафие искаше не по-малко от нея тя да се махне оттук.

Спомни си за градинската вратичка, за която й беше споменала Сафие, и реши да проучи сама, за всеки случай, ако нещо се обърка. Правейки се, че разглежда растенията, докато се разхождаше сред храсталака, тя тайно огледа трите стени, обграждащи градината. Отначало не видя нищо, което да сочи наличието на врата. При втората обиколка на градината отмести гъстите клони на храстите и намери това, което търсеше: покрита с бръшлян портичка, която се губеше сред околната зеленина. Ако не я беше търсила, никога нямаше да я забележи. Опита дръжката и беше изненадана, че поддаде. Но не я отвори. Тъй като беше практична, реши да изчака Сафие да й проправи пътя. Без пари или прилични дрехи нямаше да стигне много далече. А и русата й коса със сигурност щеше да събуди подозрение.

Следващите няколко дни бяха чиста агония за Уилоу. Предчувствието я правеше неспокойна и раздразнителна. Когато Тарик се появи в харема, тя беше сигурна, че планът на Сафие се е объркал. Беше сама в градината, когато той я намери. Това беше първият път, когато го виждаше след онази съдбовна нощ в неговата стая.

— Бейба ми каза, че ще те намеря тук — изрече Тарик.

— В градината е спокойно — отвърна Уилоу, без да го поглежда.

Не искаше той да види колко силно й въздейства присъствието му; дори само като се намираше близо до него, това караше кожата й да изтръпва и кръвта й да кипва.

— Радвам се, че си намерила място, което да ти харесва.

Тогава тя го погледна.

— Защо си тук?

Защо, наистина, запита се той. Не можеше да каже, че тя му липсва, че не беше спал със Сафие след тяхната нощ заедно, защото не можеше да понесе мисълта за друга жена в обятията си. Нито пък можеше да признае, че жадува да я види. Бейба му беше казала, че женският й период е дошъл, и той нямаше притеснения поне в това отношение.