Кони Мейсън - Пиратът принц

— Може би не всичко е загубено. Още си стегната като девица и има начин да се имитира девствената кръв, когато я няма.

Изражението на Уилоу издаваше смаяно неверие.

— Искаш да кажеш, че все още възнамеряваш да ме дадеш на Ибрахим?

— Обичам майка си — изрече той просто. — Няма да позволя тя да умре.

Уилоу придърпа чаршафа над голото си тяло. Тежка тишина запулсира помежду им.

Когато Тарик заговори, гласът му беше лишен от всякаква емоция.

— Ако разменя живота си срещу този на майка си, няма гаранция, че Ибрахим ще я остави жива, след като аз умра.

— Да, ако трябва.

Уилоу прехапа замислено долната си устна.

— Може би има друг начин.

— Да, ще помисля за него. Може би Ибрахим няма да разбере, че не си девствена. Но пък е вероятно да накара някой от неговите лекари да те прегледа, преди да бъде извършена сделката. Брат ми ми вярва толкова, колкото и аз на него, и то с основание.

— Всичко ще бъде изгубено, ако се стигне до лекар.

— Няма да допусна да се стигне дотам — рече свирепо Тарик.

— Съжалявам — отвърна Уилоу.

Трябваше да се бори по-усилено срещу чувствената атака на Тарик, но се беше надявала, че липсата на девственост ще доведе до освобождаването й. Трябваше да помисли по-добре.

— Държа себе си отговорен за това, което се случи — отвърна Тарик. — Сега трябва да оправя нещата. Върви си, преди да съм те взел отново. Един път с тебе вече изостри апетита ми. Не бива да те вземам пак, а не вярвам на себе си, когато си до мене. — Той се отвърна от нея. — Липсата на самообладание е непростима. Ти ми отнемаш мъжествеността, красавице. Подлагаш на изпитание самоконтрола ми, както никоя друга жена досега не го е правила.

Той стана от леглото с едно плавно движение и нахлузи шалварите си. Уилоу също стана, търсейки разхвърляните си дрехи. Тарик взе кафтана й от пода и го намъкна през главата й. После събра дрехите и ги пъхна в ръцете й. Извърна се и повика Мустафа. Гигантът нахлу веднага в стаята, сякаш беше чакал отвън зова на Тарик.

Стражът изгледа преценяващо Уилоу, преди да обърне вниманието си към принца.

— Какво желаеш, господарю?

— Върни лейди Уилоу в харема и после ела в стаята ми.

Запазвайки строгото си изражение, Мустафа се поклони и изведе Уилоу от стаята. Върна се след малко, за да намери Тарик да се разхожда из стаята си като животно, хвърлено в клетка.

— Предупредих те, нали? — укори го Мустафа. — Надявам се, че си е струвало.

— Не знаеш какво се случи; можеш само да предполагаш.

— Познавам те, принце, господарю мой, по-добре, отколкото ти сам се познаваш. Когато повика господарката Уилоу в стаята си, разбрах как ще свърши всичко това, дори ти да не си знаел. Трябва да я отпратиш, защото сега нямаш полза от нея.

Тарик не беше съгласен.

— Защо да го правя? Тя още може да ми бъде полезна.

Мустафа се вгледа в лицето на господаря си.

— Смяташ да я задържиш за себе си ли?

Тарик се изчерви.

— Макар че тази възможност още съществува, има и друга.

Тъмните вежди на Мустафа се събраха.

— Каква е тя, господарю?

Тарик си наля чаша вода от една кана и я изпи жадно.

— Все още е възможно да пратя Уилоу при Ибрахим. Не мога да възстановя девствеността й, но има начини тя да се имитира. Сигурен съм, че Бейба може да я научи на такива неща.

Заразхожда се отново.

— Проблемът, Мустафа, е в това, че не мога да понеса да се разделя с Уилоу. Тя ми харесва извънредно много. Мисълта, че Ибрахим може да я малтретира, е отвратителна за мене.

Мустафа изстена и изви очи нагоре.

— Мислиш е долната си глава, господарю. Имаш си Сафие. Обожаваш я.

— Обожавам да се забавлявам с нея, но нямам други чувства освен известна привързаност. Не съм дете, Мустафа. Разбирам кога една жена просто ме удовлетворява и кога съм сякаш на седмото небе с нея.

— Значи искаш да кажеш, че лейди Уилоу е жената, която те прави щастлив?

Тарик се засмя.

— Нямам нужда от жена, която да ме прави щастлив, само от такава, която да ми доставя безгранично удоволствие. Виж, нападането на корабите на Ибрахим ме прави щастлив. — Той поклати глава. — Наистина не знам друго, Мустафа, освен че искам да задържа Уилоу за себе си. Но не бива. — Хрумна му ужасна мисъл. — Ами ако е заченала дете от мене тази нощ? За първи път в живота си не мога да си вярвам с някоя жена. Какво говори това за мене?

— Това говори, принц Тарик, че си човек с раздвоено сърце. Не се тревожи, няма голяма вероятност жената да е заченала тази нощ, но ако е станало така, Бейба знае как да я освободи от нежелания плод. Ще се погрижа за това.