Кони Мейсън - Пиратът принц

Силно зачервена, Уилоу се обърна по гръб и затвори очи. В нейния свят, ако един мъж изглеждаше като мъж, значи беше мъж. Но изражението по лицето на Али Хара потвърждаваше онова, което току-що й беше казал. Голото й тяло не означаваше нищо за него. Тя затвори очи и се опита да не си го представя като мъж.

Ръцете на Али Хара за миг се вдигнаха, а после, когато се върнаха, бяха някак по-груби, дори мазолести, но така прекрасно успокояващи. Тогава тези умели ръце потърсиха едно интимно място, че очите на Уилоу се отвориха и тя подскочи с вик:

— Престани, Али Хара!

Премига и зяпна, когато видя Тарик надвесен над нея с ръце, хлъзгави от маслото. Беше облечен в проста бяла роба, шалвари и бял тюрбан, който покриваше черната му коса.

— Как влезе тук? Къде е Али Хара? Къде е Бейба?

Освободих ги. Колкото до това, как съм влязъл, аз ходя където си искам и когато си искам. — Посочи изящно изработена решетка в единия край на банята. — Наблюдавах те оттам. Легни, още не съм свършил.

— Със сигурност си свършил — изсумтя Уилоу и скочи от пейката. — Къде са ми дрехите?

— Бейба ще ти ги донесе.

Тя покри гърдите си с ръце и се обърна с гръб към него.

— Върви си! Гола съм.

Той се засмя.

— Наистина. — Сребристият му поглед се спусна по дължината на елегантния и гръб и трапчинките на седалището. — Много ми харесваш, красавице. Ако беше възможно, щях да те задържа за себе си.

Той пристъпи към нея. Тя отстъпи. Той посегна към нея и я притегли жадно към себе си.

— Целуни ме, красавице.

Тя извърна глава, въпреки че знаеше, че няма смисъл да се бори, че битката й е обречена. Нямаше начин да попречи на Тарик да направи каквото му харесва. Той обърна главата й към себе си и я целуна, използвайки умелата си уста и език, за да въздействат с еротичната си магия върху нея. Целувката му продължаваше безкрайно, докато краката й не се превърнаха в желе и волята и за съпротива не беше подкопана. Тя чувстваше как се стапя вътрешно и дали по избор или по необходимост, но се отдаде на целувката му, притискайки се към твърдото му тяло. Тогава се почувства вдигната във въздуха, когато той я взе на ръце.

— Къде ме носиш?

— В моята стая. Време е за още един урок по страст.

— Не! Не можеш. Забрави ли защо съм тук?

— Няма да те повредя за пред Ибрахим, ако за това се тревожиш. Твоята девственост е твърде важна за мене. Има други неща, които можем да правим, за да си доставяме удоволствие.

— Престани! Гола съм! Не можеш да ме изнесеш оттук така.

— Малък проблем и лесно решение. Али Хара! — Евнухът се появи незабавно. — Донеси един кафтан за лейди Уилоу.

Али Хара изчезна и се появи отново след няколко мига с разкошен розов кафтан, поръбен със златисти ресни, който висеше преметнат на ръката му. Тарик пусна Уилоу на пода и плъзна копринената роба през главата й.

Внезапно една вихрушка влетя в стаята.

— Скъпи господарю, чаках те! — извика Сафие, хвърляйки се в ръцете на Тарик В желанието си да стигне до него Сафие бутна Уилоу така силно, че тя изведнъж се озова седнала на пода. Тогава Сафие й поднесе такава демонстрация на страст, така изпълнена със сексуалност, че накара лицето на Уилоу да пламне в ярка червенина. Али Хара се втурна да й помогне да се изправи. Отказвайки да гледа как Сафие се люби с Тарик там, където той беше застанал, Уилоу изхвръкна от стаята.

Тарик изруга, отлепвайки Сафие от себе си. Тя се държеше така здраво за него, че той усещаше зърната й и влажната топлина на женското й хълмче да се притискат към него.

— Защо не ме докосваш, господарю? — запита нацупено тя. Хвана ръката му и я постави между бедрата си. — Не усещаш ли колко съм влажна, дори през полите ми? Трябва ли да чакам до вечерта за твоето внимание?

С ъгълчето на окото си Тарик видя как Уилоу бяга към стаята си. Предположи, че дължи на Сафие обяснение за присъствието на Уилоу в сарая му, и се запита доколко да разкрива положението. Сафие беше наложница, не съпруга, и той не бе длъжен да й обяснява каквото и да е. Беше я купил преди няколко месеца, след като домът му беше довършен, и преди да срещне Уилоу, беше доволен. Тя беше обслужвала добре потребностите му.

Знойният поглед на Сафие стана раздразнителен, когато Тарик не пророни нито дума.

— Само не казвай, че искаш да вземеш тази бледа чужденка в леглото си тази вечер. Как може да я желаеш? Тя е грозна и, да ми прости Аллах, сигурно е невежа в любовното изкуство.

Крива усмивка повдигна ъгълчетата на устата на Тарик. Любовните познания на Уилоу наистина бяха ограничени, но той смяташе да поправи това положение. Нейното сексуално обучение щеше да постави на изпитание самообладанието му, но той беше уверен, че ще успее да сдържи страстта си.