Кони Мейсън - Пиратът принц

Внезапно тя осъзна как ръцете му се движат по нея, докосват я, намират места, които я караха да подскача. Тя се напрегна, после се изви срещу парещата топлина на ласките му. Чувството беше така интензивно, че тя се страхуваше да признае съществуването му.

— Хубаво ли ти е? — прошепна Тарик.

— Не. Мразя това.

— Лъжеш. Може би така повече ще ти хареса.

Ръката му се плъзна полека по тялото й, мазолестата му длан създаваше приятно триене срещу пламтящата й кожа. Тогава тя го усети да посяга между бедрата й. Стегна се и се взря в него. Той не се усмихваше. Сребристите му очи бяха съсредоточени, погледът му беше толкова напрегнат, че тя трябваше да се бори да си поеме дъх.

Той намери устните й; вкусът му беше див, греховен, непозволен. Тя изпъшка под устата му.

— Полека — прошепна той. — Няма да те нараня.

Ръката му премести по вътрешната повърхност на бедрото й, нежно и подканващо. Тя трепна.

— Какво правиш?

— Не исках да бъде тук, но страстта диктува времето и мястото, не аз. Исках копринени чаршафи и ароматни масла, но ти си тук и аз съм тук, и моментът настъпи.

Устните му се приближиха, близнаха капчиците пот от ямката на гърлото й. Устата му продължи надолу, спирайки, за да засмуче щръкналото зърно, преди да продължи още по-надолу. Уилоу се опита да се дръпне от преследващата му уста, но тежестта на едрото му тяло я държеше на място. Когато езикът му потъна в пъпа й, дъхът излезе от дробовете й със силно свистене.

— Тарик, моля те, не го прави.

Той вдигна глава и я изгледа с очи, изпълнени с чувствено обещание.

— Ще излезеш оттук девица, обещавам ти го. Сега се отпусни и ме остави да те целувам.

Обещанието му не я успокои особено много. Тя едва има време да оформи някаква свързана мисъл, когато Тарик разтвори краката й и се настани между тях. Тя го усети как разтваря набъбналите й листчета; светкавица я проряза, когато разбра, че той има намерение да я целуне.

Надигна се на лакти.

— Не можеш да го направиш! Това е греховно!

— Кой ще каже кое е греховно и кое не е? Искам да вкуся сладкия ти нектар.

Езикът му я намери, галейки нежно, докосвайки нещо толкова чувствително, че мислите й спряха. Лактите й омекнаха под нея и тя се отпусна на дюшека, взирайки се в тъмнокосата му глава, която беше между краката й. О, господи, той я облизваше с дълги, протяжни движения, които караха тялото й да трепери от неконтролируема възбуда.

Колкото и да се опитваше, Уилоу не можеше да контролира движението на хълбоците си, които се надигаха, за да се нагодят към ритъма на галещия му език. Усещаше се отделена от тялото си, сякаш плуваше над него в облак от невероятна наслада. Нервите й бяха изопнати; тя заплува още по-високо, достигайки непостижимия връх, който беше само на косъм от нея.

След миг тя усети как пръстите му я разтварят и езикът му се плъзва дълбоко в нея. Подскочи и извика името му. Ароматът му се смеси със собствената й възбуда, изпълвайки сетивата й. Сякаш жаден повече от нея, той стегна ръце около бедрата й и привлече краката й на раменете си. Езикът му беше като тъмна магия, облизваше, вкусваше, влизаше и излизаше от тесния й проход, докарвайки я до безумство, което не беше познавала досега.

Изви се срещу горещата му уста, подтиквана от лудост, която се набираше в нея; звуците на трескава наслада, кълбящи се в гърлото й, изпълваха тишината на каютата. Само още няколко мига и щеше да се пръсне.

Тогава наистина се пръсна и пулсиращото й тяло се разпадна в пристъпите на екстаза, толкова интензивен, че тя се уплаши да не се удави в него.

Извика името му.

Звукът го накара да се надигне, за да я погледне.

— Красива си — прошепна той. — Най-хубавата гледка на света е жена, изпаднала в екстаз.

— Какво стана? — запита Уилоу.

— Ти изпита оргазъм. Това е най-голямото удоволствие, което някога ще познаеш.

— Ти…

— Не. — Той хвана ръката й и я положи върху слабините си. — Още съм твърд.

— Не получи ли удоволствие?

— Моето удоволствие беше да наблюдавам твоето. — Сребристите му очи блеснаха. — Но има нещо, което можеш да направиш за мене.

Сви пръстите й около мъжествеността си и полека ги придвижи нагоре-надолу, показвайки й ритъм, стар като човечеството.

Плътта му под ръката й беше твърда, гореща и хлъзгава. Тя не искаше да го докосва по този начин, но не намери воля да престане. Стисна го и задвижи ръката си нагоре-надолу, както той й беше показал. Почувства го как се стяга, как мъжествеността му дори става още по-голяма. Той се сдържаше, но тя усещаше, че някаква сила се набира в него и я обгражда.