Кони Мейсън - Пиратът принц

— По-бързо — изпъшка той. — Още малко ми остава. — Главата се отметна, зъбите се оголиха, той изглеждаше така, сякаш страда от непоносима болка. Изведнъж подскочи и изкрещя, достигайки върха на насладата. Тя се взря в него. Очите им се срещнаха, докато напрежението се оттичаше от лицето му.

Уилоу се дръпна, шокирана от това, което току-що се беше случило помежду им. Никога не си беше представяла, не беше мислила, че такива неща са възможни между мъж и жена.

А иначе още беше девица.

Прибягвайки към темперамента си, за да облекчи съвестта, Уилоу бутна Тарик толкова силно, че той падна от леглото. Разтворил крака, сложил ръце на кръста, той я изгледа свирепо.

— Защо го направи?

— Нямаше право да вършиш това, което направи с мене.

Тарик стана от пода, без изобщо да се притеснява от голотата си.

— Може би, но не можеш да отречеш, че ти беше хубаво.

Брадичката й упорито се вдигна.

— Ти ме насили. Нямах представа какво правиш. Никога повече не ме докосвай така.

Докато стоеше там, сложил ръце на мощните си хълбоци, широко разтворил крака, Уилоу наблюдаваше със страх как мъжествеността му се издига от гнездото тъмни косми в слабините му. Тя преглътна мъчително и отмести поглед.

— Нямаш думата по този въпрос — каза Тарик. — Ти си моя пленничка; мога да те използвам така, както ми харесва.

— Мислех, че съм твоя гостенка.

— Да, много специална. Лично ще се погрижа да имаш всичко, което сърцето ти пожелае… включително удоволствие. — Той постави коляно на леглото. — Има време за още един урок.

Тогава се чу почукване на вратата. Благодарна за отсрочката, Уилоу тихо въздъхна. Тарик посегна към панталоните си и ги обу.

— Кой е?

— Осман. Донесох прясна вода.

Тарик изпрати на Уилоу поглед, натежал от чувствени обещания, преди да каже на Осман да влезе.

— Искаш ли да се обръснеш, господарю? — запита момчето, гледайки навсякъде другаде, само не и към омачканото легло.

— Да. Занеси водата там, където спя. После донеси още една кана за жената.

— Той знае — изсъска Уилоу, след като Осман изскочи навън. Тарик вдигна рамене.

— Какво значение има? Ти си жена, а жените са създадени, за да дават и да получават удоволствие. Това е естествено.

— Не и за мене. Аз съм получила благоприлично английско възпитание. Греховно и неуместно за жена е да се наслаждава на — тя се изчерви — на това.

— Каза, че майка ти е французойка. Тя така ли смята?

— Мама се съобразява само със себе си. Английското общество беше прекалено ограничаващо за нея, но на мене ми подхожда много добре.

Бавна усмивка се плъзна на лицето на Тарик.

— Ти хареса това, което направихме.

Лицето й стана още по-червено.

— Аз… аз… Ти си прекалено опитен за мене. Не знаех как да се предпазя от чувствената ти природа.

— Защо ще искаш да го правиш?

Идването на Осман спаси Уилоу от отговор. Момъкът остави каната с гореща вода на умивалника и излезе.

— Ще те оставя да се измиеш на спокойствие — каза Тарик и отиде в другата стая.

В мига, когато вратата се затвори зад него, Уилоу скочи от леглото, уви се в един чаршаф и пристъпи към умивалника. Яростно изтърка всичките места, които Тарик беше докосвал с уста, ръце и език. После се намъкна в дрехите си, готова да посрещне деня.

Тарик излезе от стаичката си след няколко минути, прясно обръснат и облечен в свободно падащи шалвари и риза.

— Ако готвачът успее да запали мангала, скоро ще имаш топло ядене. Хапни хубаво, докато оглеждам кораба за повреди. Ако „Отмъщение“ е преживял бурята, ще продължим пътя си към Липси.

Тарик почти беше излязъл, когато Уилоу изрече:

— Искам да дойда с тебе. Ще полудея, ако остана затворена още един ден.

— Трябва да стоиш тук — отвърна той. Излезе и я остави да кипи в безсилен гняв.

Тарик намери Мустафа до прекършената мачта и отиде при него.

— Колко време е нужно да се поправи? — запита той.

— Ден или два — отговори Мустафа. — Разкъсаните платна и повреденият такелаж вече се поправят.

— Ще направя измервания тази нощ, за да видя колко сме се отклонили от курса.

— Изчислих някои неща снощи, докато ти спеше. За късмет ни е отвяло към Липси, не настрана от него.

— Това наистина са добри новини, Мустафа. Какво щях да правя без тебе?

— Въобще не бери грижа, принце, защото няма да се отървеш от мене.

Тарик тупна Мустафа по гърба и тръгна да търси нещо за ядене.

Осман дойде след малко със закуската на Уилоу. Тя беше гладна и изяде всичко до последната хапка. Като нямаше какво да прави, освен да размишлява над мрачното си бъдеще, тя заоглежда тясното пространство на каютата. Копнееше да излезе навън, под слънчевата светлина, да вдигне лице към въздуха, измит от дъжда, и да изпълни дробовете си с него.