Кони Мейсън - Пиратът принц

— Близо сме, господарке. Трябва да видим земя след няколко дни, ако ветровете са попътни. Ще ти хареса на Липси.

— Какво можеш да ми кажеш за острова?

— Близо е до Турция, но принадлежи на Гърция. Почти забравен и от двете държави, защото не е ценен. Има повече кози, отколкото хора. Гръцките селяни се отнасят приятелски към нас; осигуряват на братството прясно месо и друга храни.

Уилоу прие обяснението му с кимване.

— Разкажи ми за господаря си. Има ли харем? Държи ли много наложници? Коя е любимата му жена в сарая на Ибрахим, за която иска да ме размени принц Тарик?

— Върви на палубата, Осман.

Стресната, Уилоу вдигна поглед и сърцето й прескочи, когато видя Тарик да стои на вратата, мръщейки се на горкия младеж. Осман се промъкна покрай него и хукна да бяга веднага щом се озова извън каютата.

— Не те учех на турски, за да разпитваш момчето за моя личен живот.

— Просто разговаряхме. Понякога съм много самотна.

— Скоро няма да бъдеш самотна — осведоми я той. — Осман беше прав, че сме близо до Липси, но ще стигнем там след около пет дни.

— Ще се радвам да стъпя на твърда земя — каза Уилоу. — В твоя дом ли ще живея?

Тарик се засмя.

— Домът ми ще ти хареса. Харемът ми е малък, но разкошен — благодарение на вкуса на Ибрахим към великолепието. И цялото обзавеждане в сарая ми, и строителните материали са взети от турски кораби.

— Значи имаш дворец?

— Точно така.

— И харем?

— Не го ли казах току-що?

— Жените ти няма да ми се зарадват — предсказа Уилоу. — Ще гледат на мене като на претендентка за твоето внимание, макар и двамата да знаем, че не е така.

— Имам само една жена — разкри Тарик. — Сафие може да ревнува отначало, но щом научи, че си предназначена за Ибрахим, ще те посрещне добре. Освен това Али Хара няма да позволи да ти се случи нещо лошо.

— Кой е Али Хара?

— Евнух и пазач на моя харем. Отмъкнах го от сарая на Ибрахим при едно от тайните ми посещения в Истанбул. Ще се зарадва, че ще има да пази още една жена, защото предполагам, че дните му са скучни, като има да се грижи само за Сафие.

Пристъп на нежелана ревност се надигна у Уилоу. Как беше възможно, когато тя изобщо не се интересуваше от похитителя си? Той беше кръвожаден пират без никаква съвест.

— Колко време ще остана в харема ти?

Тарик вдигна рамене.

— Колкото трябва. Когато хвърлим котва на Липси, ще пратя Ахмед в Истанбул да уреди размяната чрез моята свръзка. Други въпроси?

— Сафие твоя съпруга ли е, или наложница?

— Наложница.

— Любимата, която си оставил в Истанбул, твоя жена ли е?

— Нямам съпруга. — Махна нетърпеливо с ръка. — Закуската ти изстива. Просто дойдох да те предупредя, че се задава буря.

Неверие оцвети думите на Уилоу.

— Буря ли? Как е възможно, не съм виждала по-хубав ден.

— Прекалено хубав. Тъмни бурни облаци се събират на запад. Бурята ще се разрази преди мръкване. Дори в момента екипажът привързва товара в трюмовете, за да не се преобърне. Дойдох да те предупредя, докато още имам време. Ще пратя Осман с едно въже. Вържи се за нещо солидно, например за леглото, ако клатенето се засили прекалено.

Уилоу пребледня.

— Защо мислиш, че бурята ще е много силна?

— Инстинктът. Виждал съм много пъти такова небе, за да знам, че трябва да се приготвя за най-лошото. Не се тревожи, корабът ще се справи и ще ни отведе живи и здрави у дома.

У дома, помисли тя, след като Тарик излезе. Как искаше това да е вярно. Би дала всичко, само и само да си бъде сега у дома. Баща й беше решил, че ще е по-безопасно да пътува но море до Марсилия заради честите нападения и обири по пътищата във Франция. И през ум не му беше минавало, че корабът й ще бъде нападнат от пирати.

Мислите на Уилоу се обърнаха навътре, докато ровеше из закуската от питки, сирене и месо от агнето, което готвачът беше заклал вчера. Спомни си колко скучно беше пътуването от Англия до Марсилия и се запита какво се беше объркало по обратния път. Пиратският кораб беше изскочил изневиделица, бяха отвели само нея и камериерката й, след като екипажът на „Бриз“ се предаде. Бе претърпял минимални щети и пиратите го пуснаха да продължи пътя си, след като отнесоха ценния товар, включително Уилоу и камериерката й.

Дните след пленяването й се губеха. Двете с Кити бяха живи и здрави, никой не ги докосна, от което двете бяха много изненадани и облекчени. Правеха си компания в нещастието. Но щом стигнаха в Алжир и научиха съдбата си, страхът стана постоянен спътник на Уилоу. Мисълта да живее зад стени, без никаква връзка с обществото, докато чака волята на султана, беше ужасна.