Кони Мейсън - Пиратът принц

Уилоу разбра, че е толкова близо до опасността, колкото никога досега в живота си. Опасността извираше от него на зашеметяващи вълни. Всеки негов жест излъчваше арогантна сила. Той беше сексуален по такъв начин, че караше жените да мислят за греховни неща.

Мислите на Уилоу се пръснаха, когато устата му плени нейната. Той я зацелува дълбоко, жадно, спирайки дъха й с огромната си жажда. Топлина започна да се набира дълбоко в нея, сгрявайки кожата й. Не! Не топлината я сгряваше, а той, пиратът. Ръцете му някак си бяха проправили път към голата плът на гърдите й. Тя се опита да протестира, но езикът му проникваше в устата й и излизаше моментално, лишавайки я от глас и дъх.

Тя се помъчи да му се изплъзне, така силно, че може би по невнимание беше засегнала току-що зашитата му рана, защото ръцете му я пуснаха и той изстена от болка.

— Какво има? Заболя ли те?

— Не повече, отколкото заслужавам — измърмори той.

Тя понечи да стане, но Тарик я дръпна обратно на скута си.

— Опитай се да се отпуснеш. Няма да ти направя нищо лошо. Обещавам, че ще идеш при Ибрахим девица.

— Защо трябва да ме пращаш при Ибрахим? Не можеш ли да намериш друг начин да убедиш брат си да освободи жената, която обичаш?

— Говориш прекалено много — изрече той и устата му се приближи към нейната, властна, поглъщаща, докато тя не разтвори устни с въздишка на наслада.

Върхът на езика му галеше ръба на зъбите й, осмеляваше се да проникне навътре, докосвайки вътрешната повърхност на бузите й в изгарящо, Възхитително изследване.

Тя почувства коравината на слабините му да са опира в седалището й и се размърда, не знаейки, че движенията й са невероятно възбуждащи за мъж в плен на страстта. Той изпусна дъх отведнъж, докато устата му пленяваше нейната с греховно умение. Дори в своята невинност Уилоу усещаше огромна опитност в целувката му.

Макар да се опитваше да му се противопостави, не можа. Плъзвайки ръце около врата му, тя отвори уста за еротичното му изследване. Ризата се смъкна от раменете й, разкривайки белотата на блестящата й кожа под загорялата му ръка. Той изпъшка, когато ръката му се отпусна върху гърдата й. Нежното й зърно набъбна под загрубелите му мъжки пръсти, стана твърдо и стегнато под умелите му ласки.

Уилоу притисна лице към шията му. Трябваше да го спре сега, преди волята й да е изчезнала безвъзвратно. Тарик се задейства, преди тя да успее да превърне мислите си в действие.

— Не е нито времето, нито мястото — каза той, прекъсвайки целувката. Ръката му се отдели от гърдата й и той я отмести от себе си. — Моите хора имат нужда от мене. Когато се впуснем заедно в удоволствието, искам да направя първото ти вкусване на страстта незабравимо.

Уилоу не можеше да разсъждава. Тялото й вибрираше, умът й беше в плен на усещания, неизпитвани досега. Макар да знаеше, че не е редно, искаше да се свие в скута му и да попие топлината и жизнеността му, да вкуси неговата страст.

Разбра, че се взира в него, когато той изрече:

— Изплаших ли те?

— Сама се изплаших. Не мога да повярвам, че допускам да ме докосваш така и не правя нищо, за да те спра.

Тарик стана и навлече ризата си.

— Един ден ще ми позволиш да направя нещо повече, красавице, не се съмнявай.

— Можеш да чакаш до второ пришествие, пирате.

Щадейки ранения си крак, Тарик се разсмя, докато излизаше с накуцване от каютата. Уилоу взе легена му за бръснене и го хвърли към вратата секунди след като тя се затвори.

Нагъл варварин!

Уилоу се събуди — няколко дни, след като „Отмъщение“ беше нападнал „Мехмед“ — в изключително синя и безоблачна утрин. Протегна се и стана от леглото. Една мека ленена риза, която беше намерила в сандъка на Тарик, й беше станала изключително удобна нощница, много по-приятна от платнената риза и шалварите.

Както му беше обичай, прислужващият юнга беше донесъл кана с гореща вода, преди тя да се събуди. Уилоу се изми бързо и посегна към дрехите си, без да се изненада, че младият Осман е изпрал и изгладил шалварите и ризата. Те лежаха акуратно сгънати в долната част на леглото.

Тъкмо се беше облякла, когато се чу дискретно почукване на вратата. В желанието си да упражнява турския тя отговори с думи на езика, който учеше. Осман влезе със закуската, широко усмихнат.

— Говориш добре езика ни като за чужденка — направи й комплимент той.

— Имах добър учител — отвърна бавно и старателно Уилоу. — Много съм доволна, че разговарям с тебе. Кога ще стигнем крепостта на господаря ти?