Кони Мейсън - Пиратът принц

— Това няма нужда да се шие — каза, докато мажеше раната с мехлем.

— Казах ти — изръмжа недоволно Тарик.

Тя се взря в него за миг, преглътна мъчително и промълви:

— Свали си ризата.

Лукава усмивка озари тъмните му черти.

— Искаш да се съблека ли?

Тя го изгледа раздразнено.

— Само ризата.

Без да престава да се усмихва, Тарик смъкна ризата си. Дъхът на Уилоу спря в гърлото й.

Макар че го виждаше всеки ден, откакто беше доведена на борда на „Отмъщение“, никога не се беше заглеждала отблизо в жилестите мускули по ръцете му, не беше осъзнавала, че гърдите му са толкова широки, с чиста и гладка загоряла кожа. Мократа кърпа увисна в ръката й, докато тя се взираше в него.

— Нещо не е наред ли? — запита той приветливо.

Дяволът знаеше какво не е наред, но Уилоу отказваше да признае колко силно й въздейства гледката на голите му гърди. Правейки се, че никак не я интересува, тя огледа многото рани по торса и ръцете му. Повечето бяха престанали да кървят и нямаха нужда от зашиване. Пресилено безразлична, тя изми раните и ги намаза с мехлем. Когато свърши, отстъпи назад.

— Няма ли да довършиш?

Думите му я стреснаха.

— Мислех, че съм свършила.

Тарик протегна крак.

— Тази е по-тежка от другите.

Уилоу ахна и закри уста с ръка, когато видя кръвта по крачола му.

— Може би трябва да помолиш Мустафа да я види.

— Като нищо ще загнои, преди той да дойде — зает е с другите. Хайде, милейди, мислех, че не си като глезените мюсюлмански жени. Твърде изнежена ли си, за да се погрижиш за раната ми?

— Не съм изнежена — възрази тя. — Дай ми ножа си.

Тарик изгледа втренчено ръката й, после вдигна очи към нейните. Невероятната му чувственост, интимността на ситуацията я накараха да постъпи донякъде безразсъдно.

— Страхуваш се да ми дадеш оръжие — предизвика го тя.

— Не се страхувам от никого — каза Тарик, докато й подаваше внимателно ножа.

Уилоу стисна дръжката и се вгледа в наточеното като бръснач острие. Ако смяташе да му направи нещо, сега беше моментът. Той беше ранен и в неизгодно положение. Но Тарик й се беше доверил достатъчно, за да остави оръжие в ръката й, и тя откри, че иска да заслужи това доверие.

Коленичи, хвана крачола и го сряза от хълбока до подгъва. Когато видя колко е тежка раната му, се отпусна на пети и си пое дъх на пресекулки. Плътта му беше разкъсана от хълбока до коляното.

— Как можа да ходиш с такава рана?

Той не обърна внимание на въпроса й.

— Можеш ли да я зашиеш?

— Предполагам. Винаги съм била добра с иглата и конеца. — Стана. — Но първо да я промием.

Скоро се върна с леген, пълен с чиста вода, и няколко парчета плат. Раната беше спряла да кърви, което беше добър знак. След като почисти дългия прорез, разбра, че Тарик е имал право, раната наистина се нуждаеше от зашиване.

— Къде са иглата и конецът?

— В чекмеджето на бюрото. Щом ще ме кърпиш, най-добре първо ми налей чаша бренди. Ще намериш шише и чаши в бюфета.

Уилоу напълни една чаша с бренди и я занесе на Тарик. Той го изпи на една глътка, докато тя ровеше в чекмеджето на бюрото за игла и конец.

— Капни малко бренди на иглата — посъветва я той. Уилоу го послуша, а после вдяна иглата.

— Готов ли си? Ще се старая да шия възможно най-добре.

— Това не ме тревожи. Щом ти се доверих с ножа, със сигурност мога да ти се доверя и с иглата. Покажи ми най-лошото от себе си, красавице.

Прехапала долната си устна, Уилоу се наведе над крака му и започна да съшива краищата на раната със спретнати бодове. Тарик не помръдна, не каза и дума; само я гледаше с нетрепващ, неразгадаем поглед. Преди да свърши, се беше изпотила доста, а ръката й трепереше от сдържаното напрежение. Отпусна се на пети и заразглежда постижението си.

— Готово ли е?

— Да, но трябва да те намажа и да сложа бинт.

Той я загледа през присвитите си клепачи. Очите му не променяха изражението си; те просто наблюдаваха и очакваха. Като при хищниците и неговите излъчваха жажда.

Уилоу се размърда нервно под тежкия му поглед, усещайки как топлината плъпва по шията и бузите й. С треперещи ръце върза краищата на бинта и се отдръпна, опитвайки се да не гледа голите му гърди.

Протягайки се, той я стисна с мускулестите си ръце и я привлече на скута си.

— Какво правиш? Защо не се държиш като цивилизован джентълмен?

Той се засмя.

— Не съм джентълмен и със сигурност не съм цивилизован. Аз съм пират, не помниш ли?

Ръцете му се стегнаха около нея.