Кони Мейсън: Съблазнена от един женкар

— Благодаря, госпожо… Ти! Не си госпожа Краули.

— Надявам се да не съм. Как се чувстваш?

— Защо се интересуваш?

— Не знам защо, но се интересувам.

Тя направи гримаса и потърка слепоочията си.

— Главата ме боли. Върви си.

Рам приседна на ръба на леглото с мрачно изражение.

— Не искам да те тревожа, но има някои неща, които трябва да знам. Видя ли нападателя? Можеш ли да го идентифицираш?

— Не видях лицето му, не познах и гласа. Мисля, че нарочно се опитваше да го прикрие.

— Какво, за бога, ти накара да се спречкаш с него? Защо не си остана в стаята? Или да избягаш навън? Госпожа Краули каза, че си държала ръжен в ръка, когато те е намерила.

— Не знам защо направих всичко — каза Фийби.

— Държиш ли скъпоценности в къщата?

— Не. Тук няма нищо ценно.

Рам се вгледа в лицето й. Лъжеше ли?

— Защо не ми позволиш да ти помогна? Нещо странно става тук.

— Въобразяваш си.

Възмутен глас попречи на отговора на Рам.

— Лорд Бракстън! Какво правите в спалнята на госпожица Фийби?

Залепвайки на лицето си най-обаятелната си усмивка, Рам стана, за да се изправи срещу икономката.

— Исках лично да се уверя как е тя.

— Ще бъде добре, ако я оставите да си почива. Излизайте, милорд — изсумтя госпожа Краули, изтиквайки го от стаята. — Не бива да сте тук. Не е прилично.

— Тъкмо си тръгвах — каза Рам. — Мога ли да поговоря насаме с вас?

Със загрижени бръчки по челото госпожа Краули го последва в коридора.

— Не искам Фийби да стои сама тази вечер и изобщо, докато баща й се върне — изрече Рам. — Ще ви компенсирам, ако се преместите да живеете тук при нея. Ще ви плащам двойно, ако се съгласите.

— Господи — каза икономката, очевидно трогната от щедрото предложение на Рам. — Бих останала и без повишение на заплатата. Но съм ви много благодарна. Парите ще ми дойдат добре.

— Чудесно. Не казвайте на Фийби за какво сме си говорили, страхувам се, че няма да го одобри.

— Можете да разчитате на мен, милорд. Никога не съм смятала, че е уместно госпожица Фийби да живее тук сама. Не познавам баща й, но когато се срещна с него, ще му кажа какво си мисля. Какво смята той? И този господин Филипс! Той изобщо не я пази. Лошото е, че госпожица Фийби е доста своенравна и пренебрегва добрите съвети. Така става, когато живееш в езическа страна толкова години.

— Прекрасно знам — каза Рам, извръщайки очи нагоре. — Приятен ден, госпожо Краули. Ще дойда пак утре, за да видя как е Фийби. Ако господин Филипс дойде, предлагам да му кажете, че на Фийби не й е до гости. Съмнявам се, че ще настоява.

— Какво искаше той? — запита Фийби, когато госпожа Краули се върна.

— Само искаше да се убеди, че се грижа добре за вас — отвърна икономката.

— Това не е работа на лорд Бракстън — отбеляза Фийби.

— Тази вечер няма да си ходя у дома, госпожице Фийби. Не трябва да оставате сама след това, което се случи. Готова ли сте за малко горещ бульон?

Объркана, Фийби се втренчи в жената, която като че ли скачаше от една тема на друга.

— Бульон? Разбира се, но да поговорим за оставането ви тук. Не мога да си позволя да ви наема за пълен работен ден и…

— Няма значение, скъпа. Всичко е уредено. Затворете очи и си починете, докато донеса бульона.

Фийби затвори очи, но не заспа.

Рам нахлу в канцеларията на Филдинг и затръшна вратата. Изумен от внезапното нахлуване, Филдинг остави настрана документите, които четеше, и погледна навъсено към него.

— Какво е станало, Бракстън? Как преодоля секретаря ми?

— Не му дадох възможност да ме спре и станаха много неща. Да не си дал нареждане на агента си да малтретира Фийби Томпсън?

— За какво, по дяволите, ми говориш?

— Отричаш ли, че агентът ти снощи е претърсил къщата на Фийби?

Филдинг скочи от стола си.

— Разбира се, че отричам. Защо да пращам друг агент, когато имам тебе? Седни и ми разкажи какво се е случило.

Рам се заразхожда, прекалено ядосан, за да седне.

— Някой е нахлул снощи в къщата на Фийби. Очевидно тя се е натъкнала на него и е била наранена.

— Крадецът е търсил амулета — предположи Филдинг. — Ние не сме единствените, които го искат, и това доказва теорията ми, че госпожица Томпсън и баща й притежават амулета или знаят къде да го намерят. Постигна ли някакъв напредък с нея?

— Определено е замесена, но не знам по какъв начин, Фийби е изплашена от нещо или някого и отказва да говори за баща си. Двамата с Дейвид Филипс изглеждат доста близки, той може да знае за амулета повече, отколкото показва.