Кони Мейсън: Съблазнена от един женкар

Рам излезе от сенките, за да пресрещне Филипс. Другият трепна забележимо, но остана на място.

— Още ли си тук, Бракстън? — изрече Филипс. — Губиш си времето, Фийби не иска да има нищо общо с тебе.

— Нямаше да съм толкова сигурен, ако бях на твое място.

— Какво правиш тук?

— Чакам да видя колко време ще останеш вътре. Какво се обърка? Дамата имаше главоболие тази вечер, така ли?

— Имаш мръсно подсъзнание, Бракстън. Знам всичко за тебе и за недостойната ти репутация. Радвам се, че убедих Фийби да не направи най-голямата грешка в живота си. Ти не я интересуваш.

Рам му се ухили хищно.

— Така ли? Защо не се е омъжила за тебе? Доколкото си спомням, беше готов да я направиш своя съпруга.

— Какво искаш?

— Чух, че сър Андрю се е върнал от Египет, и помислих да го посетя, Фийби каза, че е извън града. Знаеш ли къде е отишъл?

— Не съм пазач на сър Андрю — каза Филипс, минавайки покрай Рам. — Не се набърквай, където не те искат. Лека нощ, Бракстън.

Рам загледа как Филипс се отдалечава по улицата и любопитството му се разпали. Какво знаеше Филипс за амулета и изчезването на Томпсън? Рам беше убеден, че е повече, отколкото даваше да се разбере. Също толкова очевидно беше и че Фийби знае повече, отколкото казва. Нещо странно се разиграваше тук и от него зависеше да го разкрие.

Изпаднал в съзерцателно настроение, малко по-късно Рам влезе в „Брукс“. Видя Лукас виконт Уестмор да говори с граф Ашкоум и се запъти към тях.

— Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от приятел — каза Люк вместо поздрав. — Нещо те безпокои ли, Бракстън?

Рам се принуди да се усмихне. Макар че Люк беше най-добрият му приятел, не би могъл да му разкаже за разследването, свързано с липсващия амулет, защото Филдинг го беше заклел да пази тайна. Много хора знаеха, че е работил за външното министерство през войната, но никой не знаеше за сегашните му отношения с институцията.

— Нищо, което няколко питиета и една жена не биха могли да поправят — каза Рам. — Първо вечеря, после мадам Бела. Как ви се струва?

— Мене не ме бройте — отвърна лорд Ашкоум. — Съпругата ми е поканила гости за вечеря и се очаква да присъствам. Женитбата е ужасно глупаво нещо. Не знам защо родителите ми ме уговориха да си вържа краката.

— Поредният недоволен съпруг — подсмихна се Люк, след като Ашкоум си отиде. — Като говорим за съпрузи, чувал ли си нещо за Батхърст?

— Двамата с Оливия живеят в Батхърст Парк. Не очаквам скоро да доведат близнаците си в Лондон. Доколкото разбирам, са неприлично щастливи в провинцията.

— Всекиму своето — отбеляза Люк. — Слава на бога, че сме достатъчно умни, за да избегнем попския капан.

— Амин — измърмори Рам — Да отиваме ли в трапезарията?

— Чувах, че си се захванал с току-що овдовялата лейди Селест. Подозирам, че е била във възторг, че се е отървала от този стар съпруг. Внимавай, Бракстън; тя несъмнено си търси нов съпруг.

— Добре ще бъде да потърси другаде — каза Рам. — Не съм мъж за женене и никога няма да бъда.

Благодарение на Фийби, помисли той. Без ничия помощ беше унищожила вярата му в брака и верността. По едно време тя беше означавала всичко за него. За съжаление, нейните чувства към него не бяха такива. Беше го направила на глупак и сега беше неин ред да стане жертвата.

— Сигурен ли си, че си добре? — запита Люк, когато двамата с Рам влязоха в трапезарията и седнаха на една маса. — Не искаш ли да ми разкажеш?

Рам се замисли за миг, после запита:

— Някога съблазнявал ли си жена, която не харесваш?

— Господи! Защо да го правя, когато има толкова други, които харесвам? — Очите му се присвиха. — Това ли планираш?

— Сложно е, Уестмор. Но да, предполагам, че това ще направя.

— Защо…

— Не мога да ти кажа.

— Млада ли е? Красива ли е?

— И двете.

— Мистерията става все по-голяма. Изненадан съм да науча, че има жена, която не харесваш. Не беше особено придирчив в миналото, стари приятелю. Щом жената е красива, не би трябвало да имаш проблем да накараш соковете си да потекат. Може ли да запитам защо?

— Не, още не, но ти пръв ще научиш какво съм замислил, когато дойде време за изповеди.

Тъмните вежди на Люк се вдигнаха.

— Звучиш ми зловещо, Бракстън. Поне ще ми кажеш ли как се казва жената?

Рам вдигна рамене.

— Ако я ухажвам открито, името й няма да остане тайна, затова мога да ти кажа коя е. Това е Фийби Томпсън. Баща й е сър Андрю Томпсън, известен египтолог. Може да си го чувал.

— Дума да няма, приятелю, изненадваш ме. Откога познаваш дамата и какво ти е направила, че да не я харесваш?