Кони Мейсън: Съблазнена от един женкар

— Не се опитвай да прочетеш мислите ми, Фийби. Нека да седнем и да поговорим като цивилизовани хора. Отричай колкото си искаш, но ти си моя. Винаги ще бъдеш моя.

Хващайки лампата с една ръка и лакътя на Фийби с другата, той надникна в една тъмна стая. Като видя, че това е приемната, я въведе вътре, остави лампата на масата и привлече Фийби в прегръдките си.

Гласът й се извиси в паника:

— Какво правиш?

Топлината на тялото й го сгря с неочакван резултат. Усети как се втвърдява и бързо я отстрани от себе си, борейки се да се овладее! Искаше да вярва, че Фийби няма нищо общо с възбудата му, че е реагирал така, защото е мъж с високо култивирани сексуални подтици, но знаеше, че не е истина.

— Липсвах ли ти, Фийби?

— Не го прави, Рам.

— Бих пийнал нещо. Предполагам, че нямаш нещо по-силно от вино, нали?

— Ако ти сипя нещо, после ще си тръгнеш ли?

— Толкова ли бързаш да се отървеш от мене? Не, не ми отговаряй. Знам какво мислиш за мене. Та, за пиенето…

Загледа я как се приближава към бюфета, гъвкавата й фигура още беше толкова привлекателна, каквато я помнеше, и безчислени въпроси изникнаха в мисълта му. Но съблазняването едва беше започнало; щеше да има много време по-късно, за да получи отговор за непростимото й поведение преди четири години. След като изпълнеше мисията и излезеше от живота на Фийби, искаше тя да бъде толкова съкрушена, колкото беше той, когато тя го беше изоставила, без да му даде никакво обяснение.

— Едно бренди? Татко пийва по едно преди лягане. Понякога и аз.

— Чудесно. — Присвитите му очи я проследиха, докато вземаше бутилката от подноса. — Къде, казваш, е баща ти? Ако мислиш, че скоро ще се върне, бих искал да го изчакам и да го поздравя. Казвала ли си му за нас?

Раменете на Фийби се стегнаха и Рам разбра, че въпросът му е засегнал болно място.

— Татко е… извън града — отвърна тя.

Забелязвайки, че ръката й трепери, Рам се надигна, взе бутилката от ръцете й и сипа щедри дози от кехлибарената течност в две чаши. Подаде й едната.

— Не си му казвала за нас, нали?

— Не. Аз… не смятах, че е необходимо.

— Кога очакваш да се върне баща ти? Може би трябва да го изчакам и сам да му кажа.

По дяволите, какво ми става? Предполага се да я съблазня, не да я отблъсна.

Лицето на Фийби се смъкна и на Рам му се дощя да се срита хубавичко, задето не е сдържал гнева си.

— Не казвай нищо повече, Бракстън. Вече чувствам достатъчно вина заради това, което ти причиних.

Ръката й трепереше, докато вдигаше чашата към устата си.

Рам отпи солидна глътка бренди, взе чашата на Фийби от ръката й и остави двете чаши на бюфета. След това я пое в прегръдките си.

— Трепериш. Какво се е случило? Мога ли да помогна?

— Въобразяваш си. Всичко е наред. Ако изглеждам нервна, то е защото се надявах да избягна среща с тебе, докато съм в Лондон. Още не мога да разбера как ме намери.

Без да забравя, че трябва да съблазни Фийби, за да му разкрие тайната, Рам изви устни в подвеждаща усмивка. Тя се раздвижи в ръцете му и се опита да се изтръгне, но той не я пусна.

— Намерих те — това е всичко, което трябва да знаеш.

— Какво искаш от мене?

С хитра физиономия той изрече:

— Това, което винаги съм искал, Фийби — любовта ти. Може би този път ще мога да я спечеля.

— Лъжец! Аз бях само играчка за тебе, както и всичките ти други жени. Съжалявам, че не го осъзнах, преди… преди да беше станало прекалено късно.

— Грешиш, Фийби. Ти си тръгна, преди да ти докажа любовта си. Бях склонен да прекарам остатъка от живота си с тебе.

Беше лъжа, но прозвуча добре. Фийби поклати отрицателно глава.

— Твърде късно е. Миналото не може да се върне. Стореното е сторено.

— Да не би да искаш да кажеш, че не изпитваш нищо към мене? Някога ме обичаше. — Наблюдавайки лицето й, за да улови някаква реакция, той отмести ръка от талията й, за да обхване гърдата й. Тя ахна, но не се отдръпна. — Усещам сърцето ти да бие силно. Да смея ли да се надявам, че това означава, че още не съм ти безразличен?

Тя премига, сякаш излизайки от някакъв транс, и отмести ръката му.

— Не ме докосвай така. Нямаш право.

— Имам повече право от любовника ти. Впрочем, къде е Филипс?

— За втори път споменаваш Дейвид като мой любовник и това не ми харесва. Той е добър приятел и асистент на татко. Винаги си ревнувал от него.

— Изглежда, имам пълното право да ревнувам. Той е причината да избягаш, нали?

— Грешиш, както обикновено, Рамзи. Пусни ме.

Рам се вгледа жадно в устните й, пълни, розови и подканващи, и преструвките му се изпариха. Притеглен от невидимо въже, което като че ли го дърпаше към нея, той повдигна брадичката й и впи устни в нейните.