Кони Мейсън: Съблазнена от един женкар

— Познавам нея и баща й по-отдавна, отколкото бих искал да си призная. Последната ни среща не беше особено приятна и няма да кажа нищо повече. Ще поръчваме ли? Прегладнял съм.

Рам се опита да не мисли за Фийби, докато проучваше менюто. Не искаше да си припомня как я беше усещал в ръцете си, пищната мекота на устата й. Единственото, за което искаше да мисли, беше колко сладък е вкусът на отмъщението.

Някакъв шум събуди Фийби. Тя се беше оттеглила с обезпокоен ум след посещението на граф Бракстън и тъкмо се унасяше в сън, когато я разбуди неясен шум от долния етаж. С диво разтуптяно сърце тя стана, навлече един пеньоар и надникна в коридора. Лампата на масичката във фоайето беше угаснала, потапяйки пространството в дълбоки, обезпокоителни сенки, Фийби се върна в стаята си и внимателно заключи вратата.

С треперещи ръце откри една кибритена клечка и запали лампата на нощното си шкафче. Разсеяната светлина се разстла из стаята. Облекчение се разля из тялото й, когато установи, че е сама. Ако в къщата бяха влезли крадци, още не бяха стигнали горния етаж.

Проклетият амулет, помисли Фийби. Пожела си баща й никога да не беше намирал този безценен предмет. Нов приглушен звук отдолу затвърди решимостта й и й вдъхна смелост да разбере какво става. Нямаше да допусне някой негодник да се рови в личните й вещи. Освен това, ако той не намереше каквото търси на долния етаж, вероятно щеше да започне да претърсва и спалните.

Ръженът, опрян до камината, привлече вниманието й и тя го взе; успокоителната му тежест й вдъхна още смелост. Страхувайки се да не би светлината да привлече вниманието на неканения гост, тя угаси лампата и я постави на шкафчето. После отключи вратата и излезе в коридора.

Молейки се дано някоя дъска не изскърца, Фийби стисна здраво ръжена и полека заслиза по стълбите. Стигна най-долното стъпало само с едно издайническо проскърцване и спря, за да се подготви. Видя слаба светлина да се процежда изпод затворената врата на кабинета и сърцето й се разтуптя трескаво.

Посегна към дръжката, отвори полека вратата и провря глава в стаята. Това, което видя, смрази кръвта във вените й. Находките, които беше каталогизирала с толкова любов и подредила на лавиците, се търкаляха в безредие, бюрото беше изтърбушено, чекмеджетата зееха отворени и на пода се валяха листове хартия. Но още повече я уплаши видът на мъжа, облечен в черно, който като че ли търсеше някоя охлабена тухла над камината.

Сякаш усетил присъствието на Фийби, мъжът се извърна рязко и се озова с лице към нея. Долната част на лицето му беше закрита с шал, плетена шапка бе ниско нахлупена над челото и ушите му, правейки идентифицирането му невъзможно.

— Кой сте вие? — извика Фийби, размахвайки ръжена като меч. — Какво искате?

— Къде е? — запита мъжът с хриплив глас.

— Ако не си тръгнете сега, ще извикам стражата.

Непознатият се засмя и дрезгавият звук накара тръпки на страх да пробягат по гръбнака й. Но за нейна чест Фийби не трепна.

Мъжът заплашително направи крачка напред.

— Този ръжен не ме плаши, госпожо. Къде е?

— Не знам за какво говорите. Ще повикам стражата.

Размахвайки ръжена с широко движение, Фийби отстъпи към вратата. Крадецът скочи стряскащо към нея, бутна я и изхвръкна от кабинета. Неподготвена за нападението, Фийби залитна и удари главата си в ръба на вратата. Мрак обгърна съзнанието й и това беше последното, което почувства.

Рам знаеше, че е твърде рано за светски посещения, но тази сутрин се беше събудил с усещането, че нещо не е наред. Тъй като работите в собственото му домакинство като че ли вървяха гладко, мислите му се обърнаха към Фийби и към плановете за съблазняването й. Докато Дъдли, неговият камериер, го бръснеше и оправяше тоалета му, Рам обмисляше каква тактика би могла най-добре да се приложи към Фийби. Нямаше две еднакви жени, както беше установил той; всяка изискваше специално поведение. Някои реагираха най-добре на финото съблазняване, докато друга предпочитаха по-директни методи.

Предвид досегашните им отношения Рам знаеше, че трябва да внимава с Фийби. Несръчният подход само би събудил подозренията й и би я направил недоверчива.

След закуска. Рам поръча да приготвят каретата му и тръгна към Маунт Стрийт. Разбра, че се е случило нещо, още в мига, когато спря пред къщата на Фийби. Вратата беше отворена и няколко стражи претърсваха наоколо.

— Какво е станало тук? — запита Рам, спирайки един мъж, който тъкмо излизаше от къщата.