Кони Мейсън - Съблазнена от един женкар

— Не — отрече енергично Фийби. — Само направих каталог на предметите и ги подредих по рафтовете. Вече говорихме за това, Дейвид.

— Виждам, че оправяш кабинета.

— Две вази са напълно унищожени. Запазих парчетата, за да ги види татко.

— И нищо ли не намери?

— Дейвид, моля те. Знаеш, че нито татко, нито аз ще направим нещо незаконно.

Погледът му се отклони от нейния.

— Да, разбира се.

Тя изведнъж се надигна.

— Не мога да го приема! Отивам при властите. Животът на татко е заложен на карта; време е да потърся помощ.

Дейвид я хвана за ръката и я накара да седне.

— Разбирам, че си разстроена, не те обвинявам, но не мислиш ясно. Ами ако нападателят е агент на правителството? Външното министерство не го е грижа за баща ти. По-добре е да сътрудничиш с похитителите. Заради баща си дай им каквото искат.

— Дейвид, какво да направя, за да те убедя, че амулетът не е у мене? Не мислиш ли, че щях да сътруднича, когато татко изчезна? Всичко, което имам от него, е сандъкът, който пристигна с кораба. — Тя махна към рафтовете зад себе си. — Заповядай, провери отново предметите, но няма да намериш нищо, което не се предполага да бъде там.

Докато Дейвид се отправяше към рафтовете, за да огледа редиците вази, урни и статуетки, мислите на Фийби се върнаха към бележката. Въпреки че нямаше амулета, беше решила да отиде в градините Воксхол тази вечер и да говори с похитителя на баща си.

— Права си — каза Дейвид, извръщайки се от рафтовете. — Тук няма нищо. Не разбирам.

— Какво не разбираш?

— Няма значение. Не е важно. Ще бъдеш сама в къщата тази вечер. Да остана ли с тебе?

— Няма да бъда сама. Госпожа Краули ще бъде тук.

— Мислех, че идва само през деня.

— Тя пожела да остане. Наистина, радвам се, че ще имам компания.

— Да, добре, отлично. Ще бъдеш в добри ръце. Прати ми бележка у дома, ако научиш нещо, каквото и да било.

— Разбира се. Довиждане, Дейвид. Благодаря, че ми беше опора в тези трудни моменти.

Фийби изпрати Дейвид и се върна в кабинета, за да довърши подреждането, но умът й не беше там. Трудно беше да поддържа духа си, когато нямаше онова, което би спасило баща й.

За да стигне навреме на мястото на срещата, тя реши, че ще тръгне в осем часа. Онова, което не беше взела предвид, беше неодобрението на госпожа Краули. Икономката не беше доволна от решението на Фийби да излезе навън сама по мръкнало. Но отдавна беше минало времето тя да обяснява постъпките си на когото и да било. Тази мисъл предизвика друга.

Рамзи Дънсмор, граф Бракстън. През четирите години, когато не се бяха виждали, тя не го беше забравила. Начина, по който изглеждаше, аромата му, неповторимостта му сред мъжете. Ако беше единствената жена в неговия живот, щеше да бъде най-щастливата на света, но благодарение на Дейвид беше научила истината за Рам навреме, за да спаси самоуважението си.

Неодобрението на госпожа Краули не попречи на Фийби да надене наметката си и да излезе от къщата точно в осем часа. Откриването на файтон беше трудно, както и беше предполагала, но в крайна сметка един файтон я взе в осем и половина. Облягайки се на възглавниците, Фийби си повтаряше думите, с които възнамеряваше да се обърне към похитителя на баща й. Щеше да плаче, да се моли, да обещава, каквото и да било, само и само да го освободи.

Не познаваше много добре градините Воксхол, освен че мястото не се славеше с особено добра репутация. Представляваше целогодишно работещо безвкусно място за забавление, където отиваш, за да видиш и да бъдеш видян, където цареше скандалджийски дух, нравите бяха разпуснати и куртизанките се омесваха с доброто общество.

Фийби усети възбуда още в мига, когато излезе от файтона, мина през входа и се запъти към Голямата алея, където двойки се разхождаха под ръка и проститутки се навираха сред тях. Смъквайки капюшона ниско над челото, тя отмина изкуствените готически развалини и каскадата с надеждата, че пътеката ще я изведе до Римския павилион.

Рам се приближи до входната врата на Фийби и почука силно. Веднага щом госпожа Краули отвори, той влезе вътре.

— Добър вечер, госпожо Краули. Ако госпожица Томпсън се е възстановила от нараняването, бих искал да я видя.

Икономката закърши ръце, видимо загрижена.

— Няма я, милорд.

Рам я изгледа изумен.

— Няма я? Къде е?

— Не знам; не ми каза къде отива. Това не ми хареса и й го казах, но напразно.

— Филипс с нея ли е?

— Беше сама, милорд.

— Забелязахте ли нещо странно? Нещо необичайно да е станало днес?