Кони Мейсън - Страст и омраза

— Не толкова бързо, скъпа. — Той я хвана за ръката и я накара да се обърне към него. — Дойде тук, за да бъдеш насаме с мене, а аз никога не съм отказвал на красива жена.

— Промених си намеренията. Идването ми тук беше грешка. Не искам да предавам паметта на Бо.

Ник замря.

— Толкова много ли го обичаше?

Мисълта, че друг мъж е обичал Еме и й е дал дете, го накара да побеснее.

Гъста червенина плъпна по лицето на Еме. Да обича Бо? Беше много привързана към него, много му беше благодарна, но любовта беше чувство, което никога не беше изпитвала към него. Бяха женени толкова малко време, преди да започне войната, а после той замина и падна убит. Но тя никога нямаше да го забрави заради безусловната любов, която беше дал на нея и на Бранд.

— Бо беше прекрасен човек.

— Не те питах за това.

— Омъжих се за него, нали?

— Да — изрече меко Ник, — омъжи се за Борегар Тревър. И роди син от него. Но обичаше ли го?

Никога ли нямаше да остане доволен?

— Да. По дяволите, обичах Бо. Това отговаря ли на въпроса ти?

Очите му я предизвикваха.

— Може някога да си го обичала, но, по дяволите, Еме, щом си в тази стая с мене, няма да мислиш за друг, само за мене. Кълна се, че ще те накарам да го забравиш. Когато си с мене, ще се погрижа да не мислиш за нищо освен за това, което ще те накарам да чувстваш. Ще те любя, Еме Тревър, и то така, че това, което сте правили със съпруга ти в леглото, ще ти се стори детска игра.

Стресната от откровено сексуалния му език, Еме ахна. Не беше планирала този сблъсък, когато влезе в стаята му. Той не трябваше да бъде тук. Но тя не можеше да отрече факта, че думите му й повлияха невероятно силно. Прилив на страстна жажда връхлетя цялото й същество, когато зелените му очи се спряха на устните й. Щеше да я целуне, тя го знаеше, и само внезапна смърт би могла да го спре да не се наведе към примамката на устните й. Устата му бълваше жив огън и страст, изискваща, настоятелна, все поглъщаща. Тя изхленчи в напразен протест, когато той я вдигна на ръце и я положи на леглото.

Усети отново влажната топлина на целувките му, търсейки нейните, когато той раздели устните й и вкуси сладостта на устата й. Тя се предаде на еротичния глад на целувката му, отстъпи пред неговата гореща, огнена, властна жажда. Усети как корсажът й се отхлабва, а след миг устните му докосваха гърдите и, засмукваха зърната, докато горещата му влажна уста не ги превърнеше в щръкнали, болящи пъпки. Изведнъж полата й се вдигна нагоре и Ник започна да гали оголената извивка на хълбоците й, седалището и вътрешната повърхност на бедрата, без да престава да смуче зърната й с все по-нарастваща настоятелност. Преливащи една над друга вълни от сладък огън разтърсваха тялото й, изпълвайки я с влагата на желанието.

После той я докосна. Докосна онези части от нея, където се криеше жаждата й. Започна да я гали, докато тя не се заизвива под еротичния ритъм на ръката му. Очите й се затвориха, нежни стонове излизаха накъсани от устата й, тя изви тяло, търсейки дръзките му ласки. В един от малкото съзнателни моменти разбра, че твърде много се наслаждава на всичко това, че не биваше толкова лесно да се поддава на съблазните му, и направи слаб опит да се изтръгне от него. Но Ник нямаше намерение да я пуска. Много дълго беше чакал този момент.

— Не се бори, скъпа! — прошепна той, дишайки накъсано. — Остави го да стане. Не можеш да си представиш колко дълго мечтах за този миг. За тебе.

Държеше я здраво, продължавайки сладкото мъчение. Пръстите му бяха магични, настоятелни, изтръгваха от тялото й усещания, за чието съществуване тя не бе и подозирала. Не можеше да възпре кулминацията. Тя дойде в големи, разтърсващи вълни на първично, нечувано блаженство, разбивайки се като разпенен прибой в скалите, за да я разтроши на хиляди миниатюрни парченца.

Светът все още се въртеше, когато Еме изплува обратно към действителността. Ник сваляше дрехите й.

— Хареса ли ти, скъпа? — Той се усмихна дяволито. — Това е само началото. Толкова дълго чаках този момент, че ми е трудно да повярвам, че сега си тук, в ръцете ми, в моето легло.

— Чакай! Спри! — Еме сграбчи корсажа и го придърпа на гърдите си. — Не исках това да се случи.

— Още нищо не се е случило, но със сигурност ще се случи. Не знаеш ли колко искам да съм вътре в тебе? Веднъж беше моя, Еме, отново ще те направя моя. Идването ти в стаята ми е чудо, което мислех, че никога няма да се случи. Дори няма да те питам как или защо си променила мнението си за мене. Просто ще благодаря на бога, че си го направила.