Кони Мейсън - Страст и омраза

Думите замряха на устните му. Еме го зачака да довърши, но той продължи да мълчи. Искаше да каже, че би желал Еме да е наполовина така приятелски настроена като Бранд. Но просто се обърна настрани.

Еме усети топлината на ръцете му да напуска раменете й и я овладя внезапно усещане, че е изоставена. Обърна се и го погледна с неразгадаемо изражение.

— Иска ми се да знам какво мислиш — изрече бавно Ник. — Иска ми се да мога да кажа или да направя нещо, та да престанеш да ме мразиш.

Еме нямаше отговор. Двамата стояха и се гледаха, а напрежението помежду им беше толкова осезаемо, че тя можеше да протегне ръка и да го докосне. Никога не се беше чувствала толкова жива, толкова жизнена, така силно развълнувана от друго човешко същество. Със сигурност усещаше омраза. Дяволските му очи я пронизваха с изгарящ пламък и тя усети остротата му, същината му… желанието му. Омаяна от вкуса на страстта му, Еме пристъпи една крачка напред, неотвратимо привлечена от бушуващия в зелените му очи огън.

— Проклета да си, Еме Тревър — изстена Ник, поддавайки се на демоните, които го разтърсваха, докато посягаше и я привличаше към себе си.

Беше така готов за нея, че трепереше от желание. Вдигна лицето й към себе си и притисна устни към нейните. Действието му беше инстинктивно, неконтролируемо, първично. Не можеше да се сдържа повече. И Еме, когато изключително горещата му и властна целувка я накара за миг да забрави омразата си. Но преди мислите й да се върнат, Ник прекъсна целувката и я отдели от себе си. Тя дишаше накъсано, с разпилени мисли, докато гледаше как сърдитите му дълги крачки го извеждат от стаята. Боже господи, още колко можеше да понесе?

Тя му реагираше така силно, че той едва не експлодира в мига, когато навлезе в нея! Тайнствената комарджийка нямаше право да изглежда толкова наивно невинна, докато го подлудяваше с изпитаните си движения на истинска курва. Той й каза колко е прекрасна, как съвършено го обгръща. После заби твърдия си като камък член дълбоко… неизмеримо дълбоко. Усети я как трепва, почувства как устата й беззвучно се раздвижва срещу неговата… в безумна страст, както предположи. После бавно, много бавно започна да влиза и да излиза, за да свикне тя с неговата големина… не можеше да си спомни някога да е бил по-твърд. След няколко минути тя започна да се движи в инстинктивен ритъм заедно с него, докато той й шепнеше насърчително. Той започна да я гали с еротична прецизност, докато тя се извиваше под него, шокирайки го със своята разгорещеност и възхитителна реакция. Целувката му отново и отново пленяваше устните й, докато той влизаше и излизаше от нея. Задъха се. Тя извика в отговор, а неговият отговор беше твърдото, пронизващо проникване на члена му дълбоко в нея, докосвайки утробата й, душата й, сърцето й…

— Капитан Дръмънд, няма жива душа наоколо. Може би трябва да се връщаме във „Високите дъбове“.

Ник трепна силно. Отново беше позволил на мислите си да блуждаят в забранена територия. Годините се топяха пред тези еротични спомени, а сега, когато Еме ден след ден беше толкова близо до него, еротичните преживявания от онази далечна нощ го подлудяваха от желание. Искаше я. И тя го знаеше, много добре го знаеше. И каквато си беше страстна конфедератка, му беше показала съвършено ясно, че не иска да има нищо общо с един янки, който я беше направил своя за една нощ и на следващата сутрин беше излязъл от живота й.

— Можем да се връщаме, лейтенанте, щом никакви конфедерати не се мяркат наоколо — отвърна Ник. — Няма жива душа, наистина, и макар че казах на госпожа Тревър, че няма да се върнем навреме за вечерята, смятам, че няма проблем да го направим.

Половината ден мина, преди Еме най-накрая да получи възможност да се промъкне в стаята на Ник. Тъй като очакваше той да се върне късно, не се безпокоеше за времето. Савана цяла сутрин не я беше изпуснала от поглед. Или тя, или Бранд все имаха нужда от присъствието й през този дълъг, сякаш безкраен ден. Еме знаеше, че Савана се страхува за безопасността й, но не можеше да не се гневи. Беше достатъчно възрастна, за да знае какво означава дългът й, и със сигурност — достатъчно отговорна, за да понесе последиците от постъпката си. Освен това, понеже Ник го нямаше, възможността да бъде хваната беше нищожна. В уреченото време просто щеше да се измъкне незабелязано от къщата със събраните сведения и щеше да се срещне с Гар. Никой нямаше да се сети да я следи, а тя щеше да изпълни дълга си към Конфедерацията. Поне това можеше да направи в памет на Бо.