Кони Мейсън - Страст и омраза

За нищо на света нямаше да му каже, че го е сънувала. Започнаха да слизат по стълбите един до друг.

— Доста рано сте станали днес.

— И аз мога да кажа същото за вас — отвърна Еме. — Ще ходите ли днес да патрулирате?

— Всъщност да. Да се надявам ли, че ще ви липсвам?

— Едва ли — изсумтя Еме. — Само се питах дали ще се върнете навреме за вечеря.

Той й отправи пронизителен поглед. Еме се опита да не трепне, когато дяволските му очи сякаш проникнаха до най-съкровените й мисли.

— Може би ще се върна чак по тъмно. Не отлагайте вечерята заради мене. Всъщност с мене тръгва цялото отделение, с изключение на няколко войници, които ще останат тук да пазят.

Той я наблюдаваше как ще реагира и не се разочарова, когато зърна едва доловимия проблясък в очите й. Нямаше представа какво означава, освен че може би тя се радваше, че ще се отърве от него поне за известно време.

— Капитан Дръмънд.

Еме и Ник се обърнаха, когато Бранд заслиза към тях с подскоци по стълбите. Еме премига смутено, когато Ник отвори ръце и Бранд се хвърли към него, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Ник качи момчето на раменете си и заподскача надолу. Свали го чак щом стигнаха трапезарията. Настани го на един стол и с такъв нежен жест разроши косата му, че Еме изтръпна. В следващия миг Савана влезе с чиния яйца от кокошките, които янките бяха намерили отнякъде и бяха донесли във „Високите дъбове“. Сложи ги пред Ник с усмивка.

— Надявам се, че сте гладен, капитане.

— Винаги съм гладен за твоите яденета, Савана — пошегува се Ник.

— И аз — изчурулика Бранд.

И погледна очаквателно към майка си, с надежда и тя да се присъедини към похвалите.

Но Еме беше толкова разсеяна, че почти нищо не чу. В ума й се въртеше само една мисъл — как да отиде в стаята на Ник и да намери сведенията, необходими на Гар. За щастие Ник щеше да отсъства целия ден и това й даваше така желаната възможност. Докато мъжете се хранеха, тя само побутваше храната в чинията си. Влезе лейтенант Дил и разговорът стана делови. Еме се заслуша внимателно, но не чу нищо съществено, докато двамата обсъждаха задачите си за деня.

— Излизаш ли? — запита загрижено Бранд.

— Ще се върна — увери го Ник.

— Може ли да дойда с тебе?

— Ами…

— Не! — скочи на крака Еме, смаяна от въпроса на Бранд. Почувства се предадена от собствения си син. Неоснователното избухване на Еме учуди Ник. Нима тя не разбираше, че той никога няма да изложи на опасност сина й? Обърна се към Бранд:

— Това не е добра идея, синко. Няма да те взема там, където има опасност. — Момчето посърна, затова Ник добави: — Но утре ще ти позволя да яздиш Скаут.

— Обещаваш ли?

Ник кимна.

— Ако си свършил със закуската, Бранд, можеш да вървиш — изрече Еме със сковано гърло. Не може да понесе да гледа как Ник и Бранд се държат така приятелски. — Може би Савана има някаква работа за тебе.

Момчето хвърли обиден поглед към майка си, но се подчини. Нямаше търпение да каже на Савана, че утре ще язди Скаут.

— Ще ви помоля, капитане, да стоите настрана от сина ми — каза Еме, след като Бранд излезе от стаята. — Той е много чувствително момче и му липсва мъжка компания, откакто Бо… замина. Страхувам се, че е по-доверчив, отколкото е добре за него, и не искам да му се случи нещо лошо.

— И вие мислите, че ще го нараня? — запита Ник.

— Божичко, госпожо Тревър — намеси се лейтенант Дил, защитавайки Ник, — всички тук обичаме момчето. Обвиненията ви са неоснователни и несправедливи.

— Винаги съм много внимателна, когато става дума за сина ми.

— Лейтенанте, моля ви, оставете ни — заповяда Ник. Заби пронизителен поглед в Еме, но тя не трепна.

Дил погледна съчувствено към нея и бързо излезе. Ник застана зад гърба й и леко докосна раменете и. Еме потръпна от силата и топлината на допира му.

— Мисля, че е време да разбереш, че не искам да направя нищо лошо на Бранд. Няма да заразя момчето. Струва ми се, че моята компания му харесва. Дали защото съм първият мъж, с когото прекарва известно време, след като баща му… е, знаеш какво искам да кажа… или наистина ме харесва — това няма значение. Приятно ми е да съм с него. И докато не напусна „Високите дъбове“, просто трябва да приемеш мисълта, че между мене и Бранд се развива приятелство.

— Но не трябва това да ми харесва — наежи се Еме.

Ник стисна по-силно раменете й. Тя извика и той веднага се извини:

— Съжалявам, не исках да ти причиня болка. Но ти умееш да ме предизвикваш. Само исках…