Кони Мейсън - Страст и омраза

Нейният миг дойде, когато Савана влезе в кухнята да приготви вечерята. Еме каза, че ще набере праскови от дървото в градината, за да направят сладкиш, и побърза да изхвръкне навън с кошницата, преди Савана да каже каквото и да било. Залови се веднага с работа, за да може да заобиколи къщата, да влезе от предната врата и да се промъкне на горния етаж, в стаята на Ник.

Вратата на стаята се открехна от лекия й допир и тя се вмъкна вътре, затваряйки я внимателно след себе си. Дълбоки сенки бяха потопили стаята в почти пълен мрак, но през прозорците се процеждаше достатъчно светлина, за да направи ненужно запалването на лампа. Еме остави кошницата с праскови на пода край вратата и веднага се насочи към сандъчето, където беше видяла кожената папка с получените от Ник съобщения. Зарови се сред дрехите и веднага я намери. Ръцете й трепереха, докато вадеше съдържанието й. Не се осмеляваше да открадне документите, защото знаеше, че Ник веднага ще я заподозре.

Гар й беше казал да запомни съдържанието им. Еме си пое дъх и зачете неравните редове. Дати и места прескачаха пред очите й, всяко сведение обозначаваше мишена на предстоящо нападение. Еме веднага разбра, че това, което държи в ръцете си, наистина е съществено важно за Конфедерацията. Тези атаки можеха да бъдат отблъснати, ако сведенията попаднеха у когото трябва. Но тя инстинктивно осъзна, че никога не би могла да запомни всички дати и места за толкова кратко време. Умът й заработи трескаво. Тя измъкна хартия и мастило и бързо записа най-важните неща. Когато свърши, внимателно сгъна листа и го пъхна в джоба си. После върна документите в папката и я остави обратно там, откъдето я беше взела.

Точно се бе отдръпнала от сандъчето, когато вратата се отвори и Ник влезе. Свали колана с пистолета и едва тогава я видя. Тя стоеше като статуя, с пребеляло лице, широко отворени, изплашени очи. Стояха втренчени един в друг дълги, невероятно напрегнати минути. Като видя как пребледнялата й ръка се вдигна към гърдите, Ник се изтръгна от вцепенението си.

— Господи, Еме, така ме стресна! Какво, по дяволите, правиш тук?

— Аз… тоест… аз…

Какво можеше да каже? Че шпионира? Че чете съобщенията за него, за да занесе информацията на конфедератите? Какво щеше да направи той с нея? Да я прати в затвора? Какво щеше да стане с Бранд и Савана, ако тя свършеше в някой северняшки затвор? Много жени бяха арестувани за шпионаж и янките нямаше да се поколебаят да я пъхнат в затвора заради престъплението й… може би дори да я обесят.

— Хайде, казвай, Еме. Какво, за бога, правиш тук? Освен ако…

Погледна я с присвити очи, явно заинтригуван, че я намира в стаята си. За миг допусна, че може би го шпионира. Надяваше се…

Направи каквото трябва, за да ми донесеш тези сведения.

Думите на Гар зазвучаха в ушите й. Тя се ужасяваше от мисълта да спи с врага, за да го шпионира. Но затворът не я привличаше, а Бранд и Савана имаха нужда от нея. Инстинктивно усети, че Ник е съвестен войник, който се отнася сериозно към задълженията си. Ако я хванеше да го шпионира, нямаше да й се размине. Беше задължен да я предаде на по-висша инстанция, която да я съди. Мислите така я бяха обзели, че тя не забелязваше присъствието на Ник, докато топлината на дъха му не докосна бузата й.

— Чакам, Еме. Какво правиш в стаята ми?

Думите му бяха тихи, овладени — така се надяваше — и тя усети нежеланието му да повярва, че е способна да го шпионира. В този момент се мразеше почти толкова, колкото мразеше и него.

Направи каквото трябва.

Устата й пресъхна. Тя облиза устни. Ник се загледа във върха на розовия й език, когато той се подаде навън, и самообладанието му започна да се изпарява. Тя не знаеше ли какво му причинява?

Думите й бяха толкова тихи, че той трябваше да се наведе, за да я чуе.

— Дойдох, защото исках… да бъда с тебе. Чаках те да се върнеш от мисията.

— Какво? Извини ме, ако не ти вярвам. — Боже господи, колко искаше да й повярва. — До този момент имах ясното впечатление, че не можеш да понасяш да стоиш в една стая с мене. Да се надявам ли, че си променила мнението си за една нощ? Защо така внезапно?

— Защо трябваше да е толкова трудно?

— Аз… аз съм вдовица.

— Това ми е добре известно.

— Не е редно да… да искам толкова скоро друг мъж.

— Разбрах, че съпругът ти е умрял преди близо две години. — Тя кимна. — Сега изведнъж искаш да бъдеш насаме с мене. Да не би съвестта внезапно да те е изоставила?

— По дяволите, защо задаваш въпроси за мотивите ми? Не е ли достатъчно, че съм тук? Но виждам, че съм сгрешила, веднага ще си тръгна. — Нямайки търпение да се измъкне, тя се опита да мине покрай него.