Кони Мейсън - Страст и омраза

Еме се стресна и подскочи в леглото. Цялата беше плувнала в пот, от въртенето нощницата й се беше вдигнала до кръста. Пленена от същия еротичен сън, който не й даваше мира денем и нощем, откакто Ник Дръмънд беше влязъл в живота й, тя отчаяно бухна възглавницата. Защо, запита се в пристъп на ярост. Защо трябваше отново да преживява часовете в леглото му, сякаш всичко това беше станало едва вчера? Защо всяка разтърсваща подробност изскачаше след всичките тези години, за да я преследва? Тялото й още тръпнеше, сякаш ръцете и устата му наистина я бяха завладели.

Преди пет години просто беше платила дълга на честта, опитваше се да се самоубеди Еме. Ник знаеше какво иска от нея още преди онова съдбоносно теглене на картите. Съвършено ясно беше изразил искането си. И тя беше приела това предизвикателство, отлично съзнавайки какво се очаква от нея, ако загуби. Но беше толкова уверена, че ще спечели, така абсолютно уверена, че се смая, когато Ник изтегли по-високата карта. Това, което последва, беше като някакъв сън. После негодникът си беше тръгнал, оставяйки я да се чувства като най-долна курва… беше си отишъл, оставяйки своето дете в корема й.

Сега той беше тук, във „Високите дъбове“, дразнейки я с присъствието си, давайки съвсем ясно да се разбере, че я желае, подлудявайки я с подигравателната си усмивка и с целувките си. А тя беше обещала да го шпионира. Имаше още съвсем малко време, преди да се срещне с Гарсън Пиндър, а още не беше намерила възможност да прочете съобщенията, които идваха за Ник. Савана я наблюдаваше с орлово око, страхувайки се, че може да се забърка в сериозни неприятности с янкито, ако бъде хваната в стаята на Ник да рови в нещата му. Еме не й беше казала нищо за срещата си с Гар, смятайки, че колкото по-малко знае старата прислужница за неговото идване, толкова по-добре ще е и за двете.

Може би днес щеше да има шанс, помисли Еме, обръщайки се по корем. Още беше много рано за ставане, но на нея вече не й се спеше. Трябваше някак да влезе в стаята на Ник, без да я видят, и да намери информацията, необходима на Гар.

Ник се беше събудил рано. Прекалено рано, за да започне деня си, но със сигурност не толкова, че да се плъзне в полусъзнателния свят, където действителността и сънят си даваха среща.

Толкова искаше да бъде в нея, че чак го болеше. Пръстът му се пъхна в нея. Беше гореща… толкова гореща. И мокра. Повече от готова за него. Каза й колко харесва начина, по който му реагира, колко отчаяно иска да се зарови в нея така, както пръстите му го правеха. Колко силно иска да я почувства как се стяга около него, когато достигне апогея си. Искаше тя да забрави другите си любовници, докато е в неговите прегръдки. После се вмъкна в нея, разтегна я, запълни я. Тя замря и изстена, а той не преставаше да навлиза още по-навътре. Тя беше стегната, толкова стегната, че той загуби контрол над сетивата си, така изгарян от страстта, че не искаше нищо друго освен да я гали, докато и двамата стигнат кулминацията си.

Ник изстена, преживявайки отново този изключителен момент, сякаш се случваше сега. Беше поразен от пламъка й, от това, колко невероятно стегната беше ножницата й. Спомни си, че й беше казал, че е стегната като девственица, и се беше засмял на това абсурдно предположение. После беше навлязъл рязко навътре, стигайки до самия край.

И с това си беше спечелил неумиращата омраза на Еме.

Но ако трябваше отново да преживее всичко това, знаеше, че няма да направи нищо по-различно. Единственото, което би искал да промени, беше обстоятелството, че замина и позволи на Борегар Тревър да влезе в живота й. Трябваше да хване друг влак за Чикаго и да остане достатъчно дълго, за да разбере къде може да я намери, когато се върне. Ако беше направил така, Бранд щеше да е негов син. Изведнъж очите му се присвиха замислено. Същото нелепо предположение, което му беше дошло на ум, когато го видя за първи път. Детето наистина ли беше син на Борегар Тревър?

Понеже Ник и Еме се бяха събудили рано, двамата излязоха от стаите си почти едновременно и случайно се срещнаха в горния край на стълбището. Еме само кимна, изчервявайки се от спомена за съня, който я беше събудил още призори. Ник се усмихна с непобедимо очарователната си усмивка. Зелените му очи светеха, като че ли знаеше някаква огромна тайна. На Еме й се дощя да го цапне.

— Добро утро, госпожо Тревър — каза той леко подигравателно. — Надявам се да сте спали добре.

— Чудесно, благодаря — отвърна Еме с леден тон.