Кони Мейсън - Страст и омраза

Тя беше невероятно еротична. Миглите й бяха гъсти и с цвят на тъмно злато. Ярката й физиономия излъчваше почти осезаема чувственост. Болезнената жажда, която се раждаше у него всеки път, щом я зърнеше, изведнъж избухна и той рязко я обърна към себе си. Очите му потъмняха, той изпусна дълга стенеща въздишка и я дръпна още по-близо. Еме усети как меките й гърди се опират в твърдата като скала гръд на Ник. Той се отдаде на властта на дяволите, които го обсебваха, и я целуна. Независимо дали това му харесваше, Еме се превръщаше в истинска мания за него.

Тя беше обречена. Почувства се хваната в капан. Искаше да избяга от успокояващата близост на огромното му тяло, от смущаващата летаргия, която превръщаше краката й в дървени трупчета. Защо Ник Дръмънд й действаше по този начин, запита се тя оскърбено. Защо споменът за Бо избледняваше от ума й, сякаш никога не беше съществувал мигът, когато този мъж я беше държал в прегръдките си?

Устните му бяха твърди, горещи, невероятно властни, оскърбително… изкушаващи. Прекалено изкушаващи, когато ръцете й като че ли се сдобиха със собствена воля и се вдигнаха, за да се обвият около врата му. Тя се топеше в неговата топлина, във вкуса му, във възхитителния му мъжки аромат. Нерешителната реакция на Еме изтръгна стон от устните на Ник. Когато прекъсна целувката, на неустоимото му лице се настани една дяволска усмивка.

— Казах ти да не ме докосваш! — извика разгорещено Еме.

— Да не искаш да ми кажеш, че не ти харесва?

— Мразя това. Мразя те!

— Погледни ме, Еме. — Когато тя се дръпна, той хвана брадичката й с палеца и показалеца си и вдигна главата й, принуждавайки я да го погледне в очите. Двамата се гледаха в очите, без да дишат, не желаейки да отстъпят нито инч, преди Ник да изрече: — Ти си лъжкиня, скъпа. Не знаеш ли, че очите са прозорците на душата? А твоите, красива моя госпожо Тревър, са по-изразителни от много други. Искаш ме, скъпа, точно толкова, колкото и аз те искам. Защо се бориш с мене? Съпругът ти отдавна е мъртъв. Нищо не ни спира да задоволим взаимната си жажда, която изпитваме един към друг.

Тя го изгледа презрително. Спомени, които отказваха да умрат, лежаха като камъни посред река в паметта й, водейки я към един неоспорим факт. Ник Дръмънд беше взел девствеността й и дори не беше го осъзнал. Вероятно и нямаше да го интересува, дори да го знаеше. Тя можеше да му прости това, че е янки, да му прости, задето бе отнел девствеността й, без да се замисли, и й беше дал Бранд, но не и това, че я смяташе за курва.

— Вие сте непоносим, капитан Дръмънд! — Онези часове на невероятна страст, които й беше дал, не съществуваха, повтаряше си твърдо тя. Те бяха видения от един сън, който нямаше място в действителността, защото беше свършил преди много години. — Не искам да имам нищо общо с тебе.

— Излъжи ме за друго нещо — каза той, полагайки я нежно върху леглото от сухи листа, засипали земята. Твърдите му устни заглушиха яростния й протест. Тя усети ветреца да охлажда разгорещената й плът и разбра, че той е вдигнал роклята й до кръста. Внезапно цялата й борбеност се оттече от нея. Тя се беше уморила да се бори с него.

— Много добре, капитан Дръмънд — изрече Еме, мъчейки се да си поеме дъх, — хайде, направи най-лошото, на което си способен, вземи ме насила. Виждам, че няма да се успокоиш, докато не получиш това, което преследваш още откакто влезе пак в живота ми. Но не очаквай да ми бъде приятно.

Тя нарочно разтвори крака, предлагайки му свободен достъп до онова, за което той копнеше по-отдавна, отколкото би бил склонен да си признае.

Ник изригна неочаквано проклятие и се отпусна назад на пети. Макар че Еме го изкушаваше, той се поколеба. Да я изнасили? Това го отвращаваше — той ненавиждаше бруталните мъже, които искаха насила да получават нежност от жените. Първия път, когато беше взел Еме, не я беше изнасилил, затова не можеше да разбере защо тя мисли, че сега иска да я изнасили. Искаше да се люби с нея, да й даде онова удоволствие, което тя заслужаваше. Беше толкова сигурен в способността си да я накара да го желае, че едва не пренебрегна думите й. Но погледът в очите й изцеди целия огън от тялото му. Той се изправи и й обърна гръб, докато оправяше дрехите си.

Думите му, отправени към нея, бяха като жесток удар с камшик.

— Събери си краката, приличаш на курва.

Еме премига невярващо.

— На курва! Така винаги си мислил за мене, нали? Нищо чудно, че те мразя.

— Връщай се в къщата — заповяда грубо Ник. Избягваше да я погледне. — Аз ще донеса кошницата.