Кони Мейсън - Страст и омраза

— Надявам се, че всичко е наред, госпожо Тревър — изрече хладно Ник. — Може би трябваше най-напред да ви попитам, но това е толкова малък подарък. Издялах го в свободното си време, когато забелязах, че детето има малко играчки.

За миг Бранд като че ли се смути.

— Всичко е наред, нали, мамо?

На Еме не й даде сърце да откаже на детето си едно толкова дребно удоволствие, дори да идваше от Ник Дръмънд.

— Всичко е наред, скъпи. — Медноцветните й очи се спряха на Ник. — Но за в бъдеще предлагам капитан Дръмънд да иска позволението ми, преди да носи играчки на сина ми.

— Самонадеяна малка кучка — изръмжа Ник под нос, докато излизаше като фурия от кухнята.

Еме бързо се превръщаше в сериозно неудобство в живота му. Мислеше за нея много по-често, отколкото беше полезно за спокойствието на ума му. Напоследък беше започнал да се съмнява в душевното си здраве.

Защо ще желае тази опърничава малка магьосница — ето това не можеше да си обясни. Тя така и не му беше дала задоволително обяснение защо е таила такава ненавист към него през всичките тези години — и как така е изчезнала безследно, когато той се беше върнал по-късно, за да я търси. Поведението й много го объркваше, струваше му се, че тя нарочно се опитва да защити някого. Той изобщо не беше убеден, че Еме е професионална комарджийка, макар че, господ знае, беше доста добра в хазарта. Имаше толкова много неща, които искаше да узнае за нея, че само като си помислеше за ситуацията, започваше неудържимо да го боли глава.

Тръгна към конюшнята, за да види дали са подковали Скаут, но точно в този момент пристигна още един пратеник. Еме отново загледа през прозореца как пратеникът пъхва една кожена папка в ръката на Ник, преди да поеме към войнишките палатки. Тя си спомни думите на Гар и явното му притеснение. Всички знаеха, че Конфедерацията е притисната до стената, а сега тя имаше възможност да направи така, че положението да се обърне. Изправяйки тесните си рамене, Еме колебливо пое задачата, която й налагаше Гар. Изчака Ник да се върне в къщата и да влезе в стаята си, преди тихо да го последва нагоре по стълбите.

Ник отиде към прозореца, вдигна листа към светлината и мълчаливо започна да чете нареждането от щаба. Генерал Шърман съсредоточаваше всичките си сили срещу армията на Джонстън в Джорджия. Атланта, базата на конфедералния генерал Джонстън, беше кръстопътят на четири важни железопътни линии. Превземането й щеше да накара Конфедерацията на падне на колене. В съобщението беше написана датата, когато Шърман щеше да атакува Атланта, и се очакваше Ник с хората си да вземе участие в тази битка.

След като прочете написаното два пъти, той внимателно сгъна листа и го върна в папката, възнамерявайки да го покаже на лейтенант Дил, преди да го унищожи. На листа имаше написани дати, градове и часове, които трябваше да бъдат запомнени и от двамата, ако станеше така, че някой от тях падне в битка. Той сложи кожената папка в походното сандъче, където държеше малкото си дрехи. После бързо излезе от стаята. Беше чул, че патрулът се връща, и нямаше търпение час по-скоро да чуе рапорта за движението на неприятеля в околностите.

Еме изчака Ник да излезе от къщата, преди да влезе в стаята му. Първото място, където започна да търси, бяха чекмеджетата на бюрото. В тях нямаше нищо, което да събуди подозренията й. Тя насочи вниманието си към повърхността на бюрото, но и там нямаше нищо важно. После забеляза сандъчето, поставено под прозореца, и бързо започна да проверява съдържанието му. За свое нещастие беше прекъсната от Савана, която влезе в стаята, носейки куп чисти чаршафи. Еме се извърна и лицето й се обагри в гъста червенина.

Савана ужасно се смути, че намира Еме в стаята на капитан Дръмънд, и то заета да рови из нещата му.

— Какво правиш тук, дете? На капитана хич няма да му хареса, ако те хване да му бъркаш в работите.

— Н-не… нямах намерение… искам да кажа, не е твоя работа, Савана.

Еме се обърна рязко и излетя от стаята.

…голям. Беше толкова голям, че тя се уплаши, че ще я разкъса на две. Сигурно беше издала страха си, защото той й прошепна, че няма да я нарани, обеща й наслади, далеч надхвърлящи всичко изпитано с други любовници, каза й колко обожава начина, по който тя му реагира. Усети как я изгаря бяла светкавица, когато той пое зърното й в устата си. Тя се изви към него, той започна да го смуче.

Горещ възел натежа в долната част на корема й и тя извика. Той пое другата гърда, докато ръката му се плъзгаше надолу между бедрата й. Тя се опита да стисне крака, но той не й позволи. Тя изпусна още един треперещ стон. Голата му плът срещу нейната беше гореща… толкова гореща. Той я възпламеняваше със страстта си, разпалвайки и своята. Пръстите му започнаха да търкат възелчето, скрито между нежните гънки на розовата й плът, докато тя не се овлажни цялата. Пръстът му бавно се пъхна в нея и тя раздвижи хълбоците си в отговор.