Кони Мейсън - Страст и омраза

Еме изстена. Толкова добра актриса ли беше, че Ник не я заподозря, че го е шпионирала? И ако не искаше да свърши в затвора, трябваше да продължи играта.

— Но игра ли беше всъщност? Или и тя го искаше така силно, както и Ник? Нима тайно си беше мечтала още веднъж да вкуси любовта му?

Въпросът завилия като буря в ума й. Отговорът едва не я отнесе. Толкова често беше преживявала отново часовете, прекарани в леглото на Ник, с такива измъчващи подробности, че искаше отново да вкуси любовта му.

Господ да й е на помощ!

Плахо почукване на вратата стресна и двамата.

— Капитан Дръмънд, виждали ли сте Еме? Не съм виждала това дете, откакто слезе да бере праскови, и се тревожа за нея.

Гласът на Савана трептеше от притеснение.

— Савана! О, божичко!

Гласът на Еме трепна. Какво ли ще си помисли Савана за нея?

Ник се вгледа дълбоко в очите й и отговори:

— Еме е с мене, Савана, няма нужда да се притесняваш.

— Дяволите да те вземат, Ник Дръмънд! — изсъска Еме през стиснатите си зъби. — Беше ли необходимо?

— Няма смисъл да я лъжем, тя е достатъчно умна, за да си го помисли и сама.

От другата страна на вратата настъпи мълчание. Еме помисли, че Савана си е отишла, но после я чу да казва:

— Еме, миличка, тоя сладкиш няма да стане, ако не донесеш прасковите.

Трепването в гласа й беше достатъчно издайническо. Отдалечаващите се стъпки на Савана едва бяха заглъхнали, когато Еме се нахвърли върху Ник:

— Проклет янки такъв! Какво се опитваш да направиш с мене? Нищо чудно, че те мразя.

— Не можеш ли поне веднъж в живота си да бъдеш откровена? И двамата сме възрастни хора, правим каквото искаме, каквото ни диктува сърцето.

— Пусни ме! Чу Савана, има нужда от мене, да й помогна за вечерята.

— Ще се справи и сама. По дяволите, Еме, толкова те желая, че ако скоро не вляза в тебе, ще се пръсна. Дължиш ми го, скъпа.

— Моля те, пусни ме, Ник — заумилква се Еме. Той започна да сваля дрехите си.

— Чакай! Ако… ако толкова го искаш, не може ли да почака?

Накъсана въздишка се изтръгна от устните му.

— Много добре, Еме, по-късно. Ти ли ще дойдеш в стаята ми, или аз да дойда при тебе?

Тя преглътна буцата, заседнала в гърлото й.

— Аз… аз ще дойда в стаята ти, след като сложа Бранд да спи и след като лейтенант Дил се върне.

Той нерешително се отмести, за да я пусне да стане от леглото. После, без да обръща внимание на протестите й, й помогна да си оправи дрехите. Когато тя се накани да тръгне, Ник я хвана над лакътя.

— Ще те чакам, Еме. Не ме разочаровай. Искам те, скъпа. Може да не ми вярваш, но винаги съм те искал, дори преди да знаех коя си или къде да те търся. И ако си оставиш достатъчно време, за да размислиш, ще разбереш, че и ти ме искаш. Иначе сега нямаше да си тук.

После той я целуна, така страстно, с такава всеизгаряща жар, че главата й се замая. Тя се обърна и избяга от стаята, спирайки само за миг, за да вземе кошницата с праскови.

О, господи, помисли тя, хлипайки отчаяно. Какво беше направила? Да обича Ник Дръмънд — та това можеше да я унищожи.

Къщата беше тиха. Атмосфера на очакване виснеше във въздуха, когато Еме влезе в стаята си, след като беше сложила Бранд да спи. Трепна силно, като видя Ник да я чака, седнал спокойно на леглото, осветен от лампата.

Тази вечер тя реши да не слиза за вечеря, направи се, че я боли глава. Не само не можеше да понесе укорителните погледи на Савана, но присъствието на Ник също беше болезнено, като знаеше какво очаква той от нея тази нощ. Мисълта отново да му се отдаде й докарваше истинско главоболие. Но този път нямаше да изплаща дълг на честта и нямаше намерение да удържи на обещанието си. Първия път беше свършила в леглото на Ник Дръмънд, направи го, за да запази честта си, но този път нещата не бяха свързани с нейната чест. Дори напротив. Беше шпионирала, лъгала и съвсем сериозно възнамеряваше да не спази обещанието си да иде в стаята на Ник, след като всички в къщата заспят. Беше стигнала до сведенията, необходими на Гар, но изобщо не се чувстваше длъжна да легне с Ник Дръмънд.

Имаше намерение да се вмъкне в стаята си и да се заключи, но Ник много умно беше предвидил този й ход. Когато не я видя да се появява за вечеря, интуицията го предупреди, че тя смята да не спази обещанието си да дойде в стаята му, след като всички заспят. Затова той се промъкна в стаята й, докато тя се занимаваше с Бранд.

— Какво искаш? — ахна Еме, шокирана, когато откри Ник седнал на леглото й под светлината на лампата.