Кони Мейсън - Страст и омраза

Изведнъж той се изправи, вдигна я от руините на дрехите й и я отнесе в мекото си легло. Коленичи пред нея и започна да я люби с очи. Хвърли дрехите си и я прикова към леглото с голотата си, с горещите си и жадни устни, заглушавайки леките викове на екстаз, които излизаха от полуразтворените й устни. Тялото му беше стегнато, стройно, така притиснато към нея, че тя осъзнаваше всеки великолепен инч от плътта, която влизаше в такъв интимен контакт с нейната. Цялото й тяло се пробуди, жадно, разгорещено, изпълнено с желание, искащо това, което само Ник можеше да й даде. Горчиво-сладката агония на желанието й я накара да осъзнае, че цели пет години беше чакала именно този момент.

Лека въздишка на отчаяние се откъсна от устните й и тя се изви, притискайки се към него. Почувства пулсиращата главичка на члена му да разделя чувствителните гънки между краката й и го притисна плътно към себе си, сливайки се с цялата му твърда и гореща дължина. Той се надигна на лакти и се взря в очите й, докато бавно проникваше в стегнатата й влажна плът. Дълбоко… по-дълбоко… още по-дълбоко. Тя цялата се разтърси. Вик избликна от дълбините на съществото й, но Ник го пое в устата си и той се смеси със собствените му блажени стонове.

Никога не беше изпитвал такава силна агония на преливащи чувства. Беше правил секс с десетки, стотици жени през тези пет години, след като беше отвел Еме в леглото си, но никога не беше чувствал такъв гигантски изблик на екстаз.

— Господи, Еме, не мога да повярвам какво изпитвам — изстена той срещу устата й. — Ти си толкова гореща, толкова стегната, толкова… толкова ужасно прекрасна. Не мърдай, още не. Не и докато не се овладея.

Тогава тя го усети да се движи в нея, обладавайки тялото й, изисквайки душата й. Движеше се толкова бавно, че беше по-скоро като мъчение, той извличаше всеки сладък нюанс от нейното обладаване, като не преставаше да я наблюдава и същевременно бавно да влиза и да излиза от нея с неподражаемо търпение.

Изведнъж очите му пламнаха от дяволита решимост и той изостави бавното съблазняване. Мускулите му се стегнаха, хълбоците се извиха и той усили темпото, увличайки я във водовъртеж на неподозирани страсти. Тя се вкопчи в него в пристъп на сладко отчаяние, изгубена във вихъра на целувките му, вкусвайки лицето и раменете му, хлъзгави и топли.

— Ник! О, господи, Ник!

— Знам, скъпа, и аз го чувствам. Скъпа, искам да свършиш с мене сега. Хайде!

Движенията му се забързаха като удари на светкавица, после бавно, невъобразимо бавно, като я докосваше цялата, отвътре и отвън, а пулсиращият му член потъваше дълбоко в нея. Изведнъж той се вцепени и Еме усети гореща струя разтопена лава да облива утробата й. Всичко замря, когато собствената й кулминация я заля с огромни вълни, карайки я да забрави всичко, с изключение на неговата топлина и течния огън на удовлетворението.

Не беше изпитвала този прилив на екстаз в нито един от кратките си моменти на интимност с Бо.

Това беше грешно.

— О, божичко!

Думите й прозвучаха като задавено стенание. Усети прилив на топлина, когато очите му се спряха на лицето й.

— Да не съм те наранил?

— Не… Това е грешно. Да легна с тебе означава да потъпча паметта на съпруга си. Ти си проклета синя куртка, за бога! И… и…

Очите на Ник се присвиха.

— И какво?

Дръпна се от нея, легна настрана и я притегли към себе си.

Еме прехапа долната си устна до кръв. Искаше да му се разкрещи, да му каже, че го мрази, задето я беше помислил за долна курва, когато я взе за първи път, но не го направи. Каква полза? Той щеше да отрече, точно както беше отрекъл, че мами на карти. След пет години може би беше забравил половината от онова, което се беше случило онази нощ.

— И с тебе сме врагове — изрече тя неуместно.

— Ние с тебе сме любовници, скъпа — напомни й той. Самоуверената му усмивка изпрати стрела право в сърцето й. Врагове през деня, любовници през нощта. Тя се надяваше сведенията, които беше откраднала за Конфедерацията, да си струват притесненията, през които беше преминала.

— Не може да се случи отново. Няма да се случи отново.

— Погледни ме — изрече той.

Тя нерешително срещна погледа на изгарящите му зелени очи.

— Ти дойде при мене, не помниш ли? Опитвах се, колкото можех, да си държа ръцете далеч от тебе.

Тя се извърна, но ръката му се стрелна и повдигна брадичката й.

— Не ми обръщай гръб, Еме. Погледни ме и ми кажи, че не си дошла в стаята ми, защото така искаш. Бъди честна и признай, че ме искаш също толкова силно, колкото и аз тебе.