Кони Мейсън - Страст и омраза

— Защо ме избягваш? Щеше ли да нарушиш дадената дума? — Еме енергично поклати глава в знак на отрицание. — Тогава ще те любя, скъпа — продължи той — и само смъртта или вражеско нападение ще е в състояние да ме спре. И ти това искаш, нали?

Тялото й крещеше „да“, докато умът й отхвърляше мисълта. Но колкото и да се опитваше, тя не можеше да освободи ума си от спомена за нощта, когато беше заченат Бранд. Заченат в страст, не в любов.

По-рано вечерта, докато чакаше Еме да дойде, Ник крачеше из стаята си като тигър в клетка. Гореше, тръпнеше, желаеше Еме така силно, че желанието му далеч надхвърляше обикновената страст. Още усещаше вкуса на целувките й, мускусния аромат на възбудата й, чувстваше тръпнещата й плът под пръстите си. Ако това, което изпитваше към Еме, не беше страст, тогава какво беше? За съжаление нейната ненавист към него не му позволяваше да изследва чувствата си към нея. Но тази вечер… тази вечер тя беше признала, че го иска, беше дошла в стаята му, за да бъде с него. Отначало той се отнесе скептично, после се замисли, а накрая му стана много приятно. Сега вече не можеше да чака. Като предположи, че Еме вече е приспала Бранд, влезе тихо в стаята й и седна да я чака.

— К-казах ти, че ще дойда в твоята стая — заекна Еме. — Ами ако Бранд се събуди и дойде тук?

В отговор той я грабна на ръце и я пренесе през краткото разстояние, отделящо нейната стая от неговата. Пусна я да стъпи на пода.

— Така по-добре ли е? — пошегува се. Гласът му беше нисък и предизвикателен. — Винаги се стремя да доставям удоволствие на жените. Бих искал по всяко време да те намирам в стаята си.

Еме бързо отстъпи назад с бушуващо в гърдите й сърце.

— Аз… Савана не ти ли каза, че ме боли главата?

Ленива усмивка увисна в ъгъла на устата на Ник.

— Няма да се отървеш толкова лесно. Наистина ли те боли глава? Или си търсиш извинения сега, когато мигът, за който и двамата копнеехме, настъпи? — Изведнъж лицето му стана замислено и той я изгледа изпитателно. — Възможно ли е да има друга причина да дойдеш в стаята ми?

Гъста червенина обля бузите на Еме. Нима я подозира?

— Не, няма друга причина. Говорех напълно сериозно.

Усмивката на Ник стана по-широка и трапчинката на брадичката му — още по-забележима.

— Добре. И аз говорех напълно сериозно. Господи, Еме, не знаеш колко време чаках този момент. Не мога да понасям да ме мразиш.

Пристъпи напред. Беше близо — толкова близо, че топлината, която излъчваше, сякаш щеше да я прогори. Тя почти усещаше острата миризма на възбудата му, вкусваше великолепния аромат на страстта му. Изражението й навярно беше издало какво мисли, защото реакцията му беше мигновена и ураганна.

— Свали си дрехите, скъпа, искам да те видя цялата.

Устата на Еме пресъхна.

— Може би трябва да почакаме.

— Не. Вече чаках твърде дълго. Ти ме омагьоса, Еме, чувствам се като хлапе с първата жена в живота си. Искам те. Сега.

Желанието в него я накара да реагира така, както не беше очаквала. Когато той я притегли в обятията си, вкусът на целувката му беше едновременно горчив и сладък. Толкова много нощи беше лежала, измъчвана от спомените. Толкова пъти го беше сънувала, знаейки, че никога повече няма да го види. И сега той беше тук, красив както винаги… не, дори още по-красив… по-властен, копнееше за нея точно така, както и онзи, първия път. Дяволските му очи още я измъчваха.

Той беше бащата на нейния син, мъжът, когото се беше заклела да мрази, докато е жива. Единственият мъж, притежаващ властта да събуди дремещата й страст.

Устните му, пленили нейните, бяха горещи, пламенни, разпалващи желанието в нея. Тя отвърна на целувката му, жадна за нея, реагирайки с жар, не по-малка от неговата. Езиците им се срещнаха, започнаха да се борят, отдръпнаха се, после отново се срещнаха, когато целувката стана по-дълбока. Задъхана, Еме се откъсна и се втренчи в него.

Езикът му се придвижи бавно нагоре по шията й, плъзгайки се по цялата й дължина, оставяйки огън във всеки инч, където беше минал.

Тя затвори очи, наслаждавайки се на допира му, и ахна възбудено, когато влажната му уста обхвана едното щръкнало зърно, оставяйки мокър кръг по износения плат на роклята й. Тя го чу как изругава, после платът се раздра. В нетърпението си да оголи плътта й той разкъса роклята така, че тя падна, оголвайки всеки прекрасен инч от тялото й пред изгарящия му поглед.

— Ник!

— Не се тревожи, скъпа. Ще ти купя друга. Тази не ти отива.

После тя усети бавното, изгарящо докосване на устните му върху гърдата си. Той започна да описва горещи, мокри кръгове по гърдите й, милвайки и облизвайки нежно с език, чиято грапавина й действаше като афродизиак. Коленичи пред нея и прокара горещата следа на езика си надолу към корема, като спря, за да отпие жадно от трапчинката на пъпа й, преди изгарящата мокра следа да се спусне още по-надолу, карайки я да пожелае да изпищи. Сладка, жадна агония я обхвана, когато езикът му се вмъкна в едно толкова чувствително място, че тя инстинктивно извика.