Кони Мейсън - Викинг

— Благодаря ви — отвърна любезно Торн. — Фиона и Тайра са знаели, че ще бъдат добре приети, когато са се запътили към вашата къща. Приемаме гостоприемството ви. Аз имам намерение това лято да отведа Фиона в дома й на Ман, но първо трябва да си свърша работата с Роло Дръзкия.

— Аха — каза Гарм с усмивка. — И двамата имаме едни и същи намерения за Роло. Той ми върна дъщерята без зестрата й. Всичките сребърни и златни украшения, домашните животни и земите, които тя му донесе с брака, трябваше да останат нейна лична собственост. Освен това и много топове ленен и вълнен плат, дори нейният чекрък и станът. Но Роло върна Рика в дома й като просякиня. — Лицето му доби суров израз — Ще му дам шанс да върне всичко, но ако откаже, възнамерявам да си го върна със сила.

— Трябваше да оставя всичко, татко, иначе Роло нямаше да ме пусне — обади се Рика. — Обещах, че той може да задържи зестрата ми, че ти няма да си я искаш.

— Ти си направила каквото е било необходимо, за да си спасиш живота, дъще — каза меко Гарм — Не мога да те обвинявам. Но не си имала право да говориш от мое име. Роло се е отнасял зле с тебе. Когато си се развела с него, е трябвало да ти върне зестрата. Не мога да позволя грубото му отношение към тебе да остане ненаказано.

— А аз не мога да му позволя да продължи да живее — изрече рязко Торн.

— Ами Брита? — запита Арен. — И тя е виновна колкото брат си.

Торн се усмихна мрачно и кимна.

— Значи се разбрахме — каза Гарм.

Домът на Гарм беше по-голям от къщите в останалите имения, с извънредно голяма зала и огнище в средата й. Ниши покрай стените, закрити със завеси, служеха за отделни спални на важните гости. Торн и Фиона получиха една от най-големите ниши, Арен и Тайра се настаниха в друга. Останалите бяха заети от видните бойци на Гарм. Робите, слугите и по-ниско поставените бойци спяха по пейките или на пода. Само Гарм с жена си и Рика имаха отделни стаи за спални.

Фиона много се зарадва, че двамата с Торн ще имат известно усамотение в леглото си от кожи зад завесите. Вече се беше уморила да спи по пейките заедно с робините и робите. Най-накрая бе приела факта, че Торн няма да я изостави, че я обича и че няма да направи нищо за да я нарани. Пророчеството на Бран най-накрая се бе осъществило. Магьосникът бе прочел звездите, разтълкувал руните и точно бе предсказал бъдещето й.

— За какво мислиш? — запита Торн, докато лежаха една вечер в леглото си зад завесата. — Толкова си тиха.

— Мисля колко те обичам и колко много ми липсва Бран. Той винаги ми напомняше, че един викингски завоевател ще открадне сърцето ми. Не исках да му вярвам, но доколкото знам, никога не е изричал пророчество, което да не се е осъществило.

— Благодарен съм, че аз съм викингът, който открадна сърцето ти. Кажи ми едно нещо, любов моя: Наистина ли ме омагьоса в онзи първи ден, когато те видях на Ман?

— Възможно е — пошегува се Фиона. — Или може би Бран е направил магия — първият викинг да спре погледа си на мене. Има ли значение?

— Не, няма значение дали си вещица, ти си жената, която искам. Нали разбираш, не бях длъжен да се оженя за тебе. Ти беше моя; можех да те взема когато искам и никой нямаше да възрази. Аз потърсих свещеник, защото исках да ти се харесам. Навремето не го разбирах, но знаех, че е нещо, което трябва да направя. Обвинявах те, че си направила черна магия, но бях прав в едно отношение: ти наистина ме омагьоса и се надявам това никога да не свърши.

Тази нощ те правиха любов — нежна и сладка. Торн беше толкова мил, че в очите на Фиона се показаха сълзи. Тя беше по-щастлива, отколкото когато и да било досега. Наистина, все още тъгуваше за детето си, но знаеше, че един ден ще има друго дете, което да обича.

По-късно вечерта, докато тя почиваше в прегръдките му, Торн се обади:

— Спомняш ли си, че ми каза, че ме мразиш?

Фиона въздъхна.

— Тогава наистина мислех, че е така. Вярвах, че ти си заповядал да ме продадат. Току-що бях загубила детето си и те обвинявах за това.

— А сега какво чувстваш?

— Знаеш какво чувствам. От дълго време те обичам, Торн. Дори ако Бран не ми беше казал, че ще обичам викинг, пак щях да те обичам.

— Иска ми се…

— Какво ти се иска? — запита Фиона.

— Иска ми се Туролф да не е толкова неотстъпчив към тебе. Пратих Арен да каже на брат ми за измамата на Роло и да му обясни къде да ме намери, ако има нужда от мене.

— Да, той ще липсва доста на Тайра. Какво според тебе ще направи Туролф?

— Нищо, надявам се. Поне засега. Просто искам да съм сигурен, че ще се бие на моя страна, когато тръгна срещу Роло.