Кони Мейсън - Викинг

Тя плъзна ръка надолу по корема му и обхвана мъжествеността му. Той изстена и се прилепи към дланта й. Пръстите й се стегнаха. Той стана още по-твърд, боеше се, че ще експлодира, ако помръдне. Но не можеше да остане неподвижен. Остави я да го гали за един бездиханен миг, после отстрани ръката й.

Пръстите й се впиха в раменете му, а в същото време ръката му се спусна по бедрата й към гнездото от светлокафяви къдрици, сгушено между тях. Тя издаде задавен стон, когато той започна да гали влажната цепнатина, и тазът й неудържимо подскочи нагоре към ръката му. Пръстите му се свиха, два от тях навлязоха в копринения й отвор, хлъзгав от сладка влага и толкова горещ, че едва не го опари. Тя се стегна около пръстите му и сподави един вик.

— Обичам начина, по който ме чувстваш — прошепна Торн, докато пъхаше и изваждаше пръстите си.

— Знаеш точно къде да ме докосваш — изпъшка Фиона. — Боже господи, ще се пръсна.

— Не, още не — каза Торн и й се ухили широко, плъзгайки се надолу по тялото й. — Скоро, много скоро. — Сведе глава я докосна с език. Тя подивя, докато той я галеше и се наслаждаваше на това невероятно чувствително място. — Хайде — подкани я Торн, давайки й позволение да потърси върховната наслада. — Ето сега можеш да се пръснеш.

Бавното плъзгане на езика му, съчетано с движението на пръстите му в нея, беше невероятно еротично. Кръвта се блъскаше в слепоочията й, нагнетявайки напрежението, убийствена горещина танцуваше из нея. След миг я разтърсиха силни спазми.

Торн се плъзна нагоре по тялото й и вмъкна в нея, докато тя още се катереше по върховете на екстаза. Навлезе със силен тласък; очите й се разшириха, когато това движение увеличи удоволствието й. Той започна да влиза и да излиза, а тя отвръщаше с къси, диви тласъци на слабините си. Пръстите й се забиха в бедрата му; той направи рязко движение навътре, а в гърдите му отекваха диви, трескави стонове.

— Фиона!

Името й се изтръгна от гърлото му, докато изливаше семето си.

Не искайки все още да се отдръпне, той опря чело в нейното.

— Не те нараних, нали?

— Не си ме наранил. Това, това беше невероятно. Винаги ли ще бъде така?

— Само докато сме живи — Торн се отпусна до нея и я прегърна, придърпвайки кожената си наметка над двамата. — Имам само една работа, която трябва да довърша, преди да се сбогувам с тази страна.

Усетила настроението му, Фиона разбра какво има предвид.

— Остави това, Торн. Никакво удоволствие не е да отмъщаваш.

— Не мога. Това, което направиха Роло и Брита, е непростимо.

Фиона въздъхна. Животът беше толкова сложен. Поне Бран да беше при нея. После мислите й се разбягаха на всички страни, когато Торн отново започна да я люби.

На следващия ден слънцето най-сетне се показа. След два дни времето стана невероятно топло за сезона и Торн започна да подготвя заминаването им. Фиона напълно се бе възстановила от помятането и също като него нямаше търпение да напусне ограничаващите я стени на колибата.

Денят, в който потеглиха, беше студен и навъсен; но на хоризонта не се забелязваше никакъв признак на наближаваща буря. За през нощта потърсиха подслон при един приятелски разположен фермер. През нощта времето рязко се промени, небето се покри с облаци и надвисна ниско над главите им, но когато продължиха пътя си, видяха, че не е навалял нов сняг. Първият признак за неприятности дойде неочаквано около обед. Торн чу далечен вълчи вой.

— Трябва да намерим подслон — каза той с настоятелен тон, който стресна Фиона.

— Защо?

— Вълци. Надушили са ни. Не знам колко са, но бих предпочел да не съм на открито, когато нападнат.

Думите му изпратиха ледени тръпки по гърба на Фиона и тя трескаво затърси някакъв подслон. Не видя нищо друго освен дървета, далечни хълмове и открити пространства с недокоснат сняг. Беше много късно.

— Бързо — подкани я Торн, — качвай се на това дърво.

Той я повдигна към чатала на най-близкото дърво и се обърна с лице към вълците, които вече ги обграждаха.

Бяха четири. Обкръжиха предпазливо Торн със зейнали муцуни, от които капеха лиги. Торн безстрашно стискаше боздугана в едната ръка и Кръвопиеца в другата. Най-близкият до него вълк се сниши и скочи. Торн го уби с един удар на боздугана. Останалите зверове подушиха падналия си другар и обърнаха блесналите си очи към Торн. Два вълка скочиха едновременно към гърлото му. Той уби единия, но другият го повали. Тогава Торн хвърли настрана боздугана и измъкна ножа си.