Кони Мейсън - Викинг

Фиона изпищя, когато вълкът и човекът се затъркаляха в смъртна схватка в снега. Когато и четвъртият вълк се намеси в борбата, тя нададе предупредителен вик. Торн беше готов. Замахна нагоре и преряза гърлото на третия вълк, търкулна се и се изправи срещу четвъртия. Вълкът навярно беше разбрал, че е останал сам и има вероятност да свърши като тримата си другари, затова се обърна и се отдалечи с подвита опашка.

Торн беше готов да атакува, ако вълкът се върне, но в гората не се чуваше и един звук. Врагът беше побягнал. Задъхан, Торн остана така за миг, борейки се да си поеме дъх. Нападението беше така внезапно, че му бе трудно да се справи с притока на адреналин, който още бушуваше в тялото му.

Фиона не можеше да повярва на очите си. Торн беше великолепен; силата и смелостта му бяха невероятни. Тя не познаваше друг мъж, който да може сам да победи четири гладни вълка.

— Добре ли си? — запита тя, забелязвайки с тревога многото драскотини по ръцете и лицето му и раздраните, окървавени панталони.

— Нищо не е, само драскотини. И по-лоши неща са ми се случвали.

— Помогни ми да сляза. Имам една настройка, която ще предотврати инфекцията.

Той я свали от дървото и изчака търпеливо тя да извади едно малко шишенце от торбата си и да намаже раните му.

— Това, което направи, беше невероятно смело — каза тя, като го целуна леко по устните.

Ръцете му се вдигнаха и се обвиха плътно около нея.

— Бих убивал и дракони заради тебе, Фиона. Но не и днес, надявам се. Стигат ми вече диви зверове. Нека да продължим пътя си, преди онзи, който побягна, да се е върнал с нови приятели.

Надвечер стигнаха в малко рибарско селище и получиха храна и подслон при една вдовица, която приютяваше пътници. Продължиха на следващия ден и преди свечеряване пристигнаха в селцето Берген. Торн поразпита и научи, че са само на един час път от дома на Гарм Черния. Когато стигнаха там, ги посрещнаха извънредно радушно. Тайра и Рика много се зарадваха, че виждат Фиона, и плачешком я запрегръщаха.

Гарм Черния топло стисна ръцете на Фиона.

— Искам да ти благодаря още от мига, когато дъщеря ми ми каза как си рискувала живота си, за да й помогнеш. Ако знаех какъв грубиян е Роло Дръзкият, никога нямаше да позволя Рика да се омъжи за него.

Към Фиона се приближи една красива жена, подобна на статуя.

— Аз съм Гарда, майката на Рика. Нашата дъщеря ни е много скъпа. Бих искала да присъединя моите благодарности към тези на съпруга ми. Добре дошла в дома ни.

— Толкова се притеснявахме за тебе — каза Рика. — Тайра ни разказа за твоята… твоята загуба. Знам, че е голям удар, но се радвам, че си се възстановила. Когато времето се влоши, ние се изплашихме да не би бурята да те е застигнала някъде.

— Изчакахме бурята да мине — каза Фиона. — Торн ловеше животни, за да имаме с какво да се храним, а в гората имаше достатъчно дърва за огъня ни.

Арен, както винаги наблюдателен, забеляза кървавите петна по дрехите на Торн.

— Какво се е случило? Прав ли съм да предполагам, че пътят ви не е минал безпрепятствено?

— Срещнахме няколко изгладнели вълка — обясни Фиона. — Отървахме се без сериозни рани благодарение на умението на Торн да върти боздугана и меча.

— Значи нашето пътуване е било много леко в сравнение с вашето — каза Арен.

— Елате, седнете край огъня и ни разкажете всичко — подкани ги Гарм. — Сигурно сте изтощени.

Гарм Черния беше висок мъж, чиято бяла коса и брада му придаваха заблуждаващо благодушен вид. Наричаха го Черния, защото на млади години косата му била черна като катран, нещо доста необичайно в страна на руси мъже и жени. Той беше облечен в богати брокатени дрехи, подходящи за заможен ярл, но в суровите черти на лицето му и стоманения му поглед нямаше нищо меко. Фиона помисли, че той сигурно би бил страшен неприятел.

Тя прие една чаша топло подсладено вино, започна да отпива от него и заслуша как Торн разказва за препятствията в тяхното пътуване.

— Рика ни каза, че си продал собствената си съпруга като робиня — намеси се с остър глас Гарм. — Вярно ли е, Торн Безмилостни?

— Не — отрече Торн. — Фиона ми е много скъпа. Не съм давал подобна заповед. Роло и Брита излъгаха. Те се страхуваха от Фиона и искаха да се отърват от нея. Мислиш ли, че бих продал собственото си дете в робство?

Гарда го изгледа с проницателните си сини очи, явно доволна, че той казва истината.

— Ти и твоите хора сте добре дошли и можете да останете при нас колкото ви харесва — каза тя. — Рика много се привърза към Фиона и Тайра и много ще се радва на компанията им.