Кони Мейсън - Викинг

— Бих искала да не се занимаваш с това — въздъхна Фиона. — Достатъчно е, че напускаме тази страна.

Изражението на Торн стана решително.

— Викингите не забравят.

На следващия ден Торн заедно с бойците на Гарм започна да ходи на ловни експедиции, докато Фиона се занимаваше в къщата заедно с жените. Винаги имаше какво да се прави в такова голямо домакинство, включително предене, шиене на дрехи и контролиране на запасите от храна, които трябваше да стигнат за дългата тъмна зима. Трябваше да се приготвят лекарства от билки за лекуване на болните.

Фиона пое грижата за семейното сандъче с лекарства. Прекара безкрайни часове да изброява специалните качества на билките, които не бяха познати на Гарда, защото Гарда не беше истинска лечителка като Фиона и знанията й бяха ограничени.

Когато Арен се върна след две седмици, не беше сам. Торн се приготвяше да тръгне заедно с група мъже, когато вратата се отвори и в залата влязоха неколцина мъже, единият беше Арен, а другият — Туролф. Торн хвърли настрана лъка и стрелите си и приветства брат си.

— Туролф! В името на Один, какво те доведе тук? — Те си стиснаха ръцете, радостни, че се виждат. — Пратих Арен да ти каже къде съм, а не да те изкарва от топлата ти къща.

— Вече започна да ми става скучно — каза Туролф и се ухили. — Оставих Улм да ме замества и реших да видя какво е намислил по-големият ми брат.

— Сигурно Арен ти е казал какво се случи в дома на Роло.

— Да. Той е постъпил отвратително спрямо тебе. Никога не съм одобрявал увлечението ти по Фиона, но тази зима мислих доста. Грешка беше от моя страна да ти отказвам достъпа до собствения ти дом, защото отказваш да изоставиш жената, която явно обичаш. Не знам дали Фиона те е омагьосала или не, но не беше честно от моя страна да я обвинявам за злините, които преживя семейството ни. — Той облиза устните си, чудейки се как да започне, и накрая изстреля думите: — Съжалявам за детето, Торн. Арен ми каза всичко. Вече изобщо не се съмнявам, че то е било твое.

Силна болка се изписа по лицето на Торн.

— Да, ти сгреши — съгласи се той. — Фиона никога не ни е желаела злото. Надяваме се, че ще имаме и други деца. А ти наистина ли промени мнението си за Фиона, Туролф?

— Вече не мисля, че е зла — каза Туролф след дълга пауза. — Тя е твоя съпруга и заслужава уважение.

— Ела да я поздравиш. А после можеш да ми разкажеш защо всъщност си дошъл.

Фиона гледаше с трепет как Торн и Туролф се приближават към нея. Но този път не усещаше от Туролф да се излъчва неприязън. Усещаше само колебание и нерешителност и беше благодарна за това. Усмихна се искрено, спомняйки си видението, което беше имала за Туролф и неговото семейство и беглия миг, в който беше зърнала лицето на жената, за която той щеше да се ожени.

— Аз съм човек, който признава грешките си, Фиона — започна несигурно Туролф. — Ти си съпруга на Торн и си добре дошла да живееш в моята къща заедно с него. Колкото до другото — и той сви рамене, — може да си вещица, може да си омагьосала брат ми, но това вече няма значение, защото на Торн му е добре с тебе.

— Благодаря ти, Туролф — каза Фиона. — Никога не съм искала да навредя на семейството ти. Нямам други сили освен тези на лечител. Понякога ми е дадено да виждам разни неща — загатна тя, — но виденията ми никога никого не са наранили и в много случаи са били от полза.

Туролф кимна, но вниманието му вече беше привлечено от приближаването на Рика и родителите й. Фиона забеляза разсейването му и се усмихна, когато забеляза как гледа Рика с особен интерес. Торн бързо представи Туролф на Гарм и семейството му.

— Добре дошъл в дома ни — каза Гарм.

Погледът на Туролф не изпускаше зачервеното лице на Рика. За Фиона беше съвсем ясно, че привличането е взаимно. Дори Гарм забеляза вниманието на Туролф към Рика. Само Торн като че ли не усещаше, че двамата проявяват интерес един към друг.

Гарм пристъпи направо към въпроса.

— Колко време ще останеш при нас, Туролф? Трябва ли скоро да се връщаш при съпругата и децата си?

— Нямам съпруга и деца — каза Туролф, — макар че отдавна ми е време да имам. Ще остана за малко. Имаме да обсъждаме важни неща с брат ми.

— Тогава ще ви оставя насаме — каза Гарм и отведе съпругата си и дъщеря си.

Туролф проследи отдалечаването на Рика, но по едно време се стресна и осъзна, че се е зазяпал.

— Рика е привлекателна жена — каза той замислено.

— Тя може да е млада, но не е слаба — отвърна Фиона. — Преживя грубото отношение на Роло и от това стана по-силна. Вече няма да позволи на никой мъж да я наранява.