Кони Мейсън - Викинг

— Право на Гарм и на Туролф е да се бият за зестрата на Рика — каза Торн. — Аз не искам нищо друго освен живота на Роло. Загубих детето си и едва не загубих съпругата си заради грозните му постъпки. Заклевам се, че той няма да доживее да нарани още една жена. Нито пък Брита ще излива злобата си върху други невинни хора.

— Убийството е срещу божиите закони — прошепна Фиона, смаяна от отмъстителността на Торн.

— Отмъщението е право на викингите — каза Торн навъсено. — Как можеш да се застъпваш за техния живот след това, което ти направиха?

— Аз съм християнка, Торн. Да убиеш човек е смъртен грях.

— Ти няма нужда да убиваш никого — възрази упорито Торн. — Аз с радост ще се нагърбя с това вместо тебе.

— Торн е прав, Фиона — подкрепи го Туролф. — Нито Роло, нито сестра му заслужават да живеят.

— Значи решихме — заяви Гарм. — Туролф ще се върне в дома си и ще се подготви заедно с хората си, а пък Арен ще се упражнява заедно с хората на Торн. Торн може да се упражнява тук с моите бойци. Четири седмици след днешния ден всички ще се съберем в горите край имението на Роло. Най-напред аз ще говоря с него и ще искам да върне зестрата на Рика. Ако я върне без бой, Торн може да потърси възмездие от него и сестра му така, както му е угодно. Но ако Роло откаже да върне зестрата и започне бой, нашите обединени сили ще излязат насреща му. Споразумяхме ли се?

Преди мъжете да изразят съгласието си, Фиона се обади:

— Рика, Тайра и аз искаме да дойдем с вас.

— Не! — изреваха Торн и Туролф в един глас.

— Много е опасно за жени — добави Торн.

Рика стана изведнъж, извисявайки се с целия си ръст от близо метър и осемдесет.

— Викингските жени винаги са се били редом с мъжете си. Ние сме силни и здрави и също толкова непоколебими, колкото нашите съпрузи.

— Тайра и Фиона не са от викингите — възрази Торн. — Те нямат силата на нашите жени.

— Да — съгласи се Арен. — Аз бих предпочел Тайра да остане при Гарда. И тъй като разискваме важни неща, искам да помоля Торн да освободи Тайра от робство, за да мога да се оженя за нея, когато Туролф и Рика се оженят. Тайра носи моето дете.

Тайра почервеня и започна да разглежда ръцете си.

— Детето ли е причината да искаш да се ожениш за нея? — запита Торн.

— Не! — отрече яростно Арен. — Обичам Тайра. Искам да прекарам остатъка от живота си с нея. Искаме да отплаваме заедно с тебе на Ман.

— Тайра, искаш ли да се омъжиш за Арен? — запита Торн.

— Да, от цялото си сърце.

— Значи така да бъде — заяви Торн. — Ще освободя Тайра от робство и ще й дам зестра.

— Но това не отговаря на нашия въпрос. Ще ни вземете ли със себе си? — настоя Фиона. — Ние с Тайра не сме някои слабачки. Ако не ни позволите да дойдем с вас, ние ще ви последваме дори без вашето разрешение. …

— Да, така е — потвърдиха в един глас Рика и Тайра. Мъжете се спогледаха примирено.

— Много добре — обади се Гарм, вземайки думата от името на всички. — Жените могат да дойдат с нас, но няма да им бъде позволено да влизат в битка.

Рика, Фиона и Тайра кимнаха, съгласни с условията.

Четирите седмици минаха със страшна бързина. Торн работеше всеки ден с хората на Гарм и ги подготвяше за битката. Викингите обичаха повече от всичко хубавия двубой и мъжете нямаха търпение да изпитат насладата от битката. Най-накрая дойде време за тръгване. Снегът се беше стопил, разкривайки петна от зелено и кафяво под тънката ледена корица. Пролетта идваше по-рано по крайбрежието, отколкото в планините, затова беше по-бързо и лесно да се пътува по крайбрежните пътища и пътечки.

Намериха шлемове и леки брони за жените, както и мечове. Този на Рика беше като на мъжете, но Фиона и Тайра получиха по-леки, направени специално за тях. В нощта преди тръгването Фиона и Торн, легнали в леглото си зад завесата, започнаха да си шепнат.

— Не забравяй — напомни й Торн, — че жените трябва да стоят зад бойната линия. Веднъж едва не те изгубих и този път вече няма да изкушавам съдбата.

— Ти чу Рика. Викингските жени са свикнали да се бият до мъжете си.

— А ти чу отговора ми. Ти си малка и дребна и не си свикнала да се биеш.

— Ще го убиеш, нали?

— За Роло ли говориш?

— Знаеш, че за него.

— Не се бъркай, Фиона. Това е между мене и Роло.

Когато тя се накани да протестира, устата му се впи в нейната, заглушавайки думите й, още преди да ги е произнесла. Целувката му беше свирепа и властна, той я вкусваше, отдръпваше се, а после отново я пленяваше, още по-пълно.