Кони Мейсън - Викинг

— Защо така?

— Когато викингът умре в леглото си, това е най-срамният и най-ужасен край.

— Всички господни хора се радват на отвъдния живот, ако живеят добре на земята — отвърна Фиона. — Не разбирам защо викингите имат нужда да умрат в бой. Ако беше християнин, щеше да разбереш колко погрешни са вярванията ти.

— Аз не съм християнин, Фиона. Сега замълчи и слушай какво казват Гарм и Роло.

— Още ли искаш война, Гарм? — подразни го Роло. — Моята армия от роби и наемници е готова да изпробва уменията ти.

— Да, искам война — заяви тържествено Гарм.

— Остани тук — обърна се Торн към Фиона. — Аз ще подкрепя Гарм и брат си.

Той излезе напред, въоръжен до зъби, оставяйки Фиона сама да се справя със страховете си.

— А, Торн Безмилостния — озъби се Роло, когато видя Торн да застава редом с Гарм и Туролф. — И ти ще тръгнеш да се биеш срещу мене, след като си се възползвал от гостоприемството на моя дом?

— Вие двамата с Брита ме излъгахте — каза Торн. — Ти продаде жена ми в робство и ме излъга.

— Направих ти услуга — възрази Роло. — Не знаеш на какво е способна тази вещица.

— Фиона е зла — намеси се Брита. — Тя открадна мъжествеността на брат ми и ще направи същото с тебе.

Очите на Торн пламнаха в тъмен гняв, челюстите му се стегнаха конвулсивно.

— Роло заслужава всичко, което Фиона му е направила. А ако намеквате, че трябва да я изоставя, това няма да стане, Брита. Аз я обичам. Тя е единствената жена, която искам. А ако Роло оцелее в битката, ще го извикам на личен двубой. Заслужава да умре заради предателството си.

— С нетърпение чакам да се срещнем в боя, Торн Безмилостни. Ти си добър, но не колкото мене.

— Така да бъде — обяви Гарм. — Приготви хората си, Роло Дръзки. Битката ще започне утре призори.

Гарм се обърна и се отдалечи, плътно обграден от воините си. Торн и Туролф останаха за миг на местата си, после и двамата се извърнаха и последваха Гарм.

Брита и Роло влязоха в къщата и залостиха вратата зад себе си.

— Можем ли да спечелим тази битка? — запита Брита. — Знаеш, че е възможно да умреш.

— Да, знам го. Но това е хубава смърт. Много по-добре, отколкото да умра в леглото си.

— Можеш да върнеш зестрата на Рика.

— Вече не става въпрос за връщане на зестрата и ти много добре го знаеш. Торн няма да приеме нищо друго освен смъртта ми. Влюбен е до уши в тази вещица.

— Не съм оставила нищо на случайността — осведоми го Брита. — Докато ти събираше бойци, за да се биеш в твоята битка, аз наредих дракарът да бъде зареден с храна и да стои закотвен във фиорда. Готов е да отплава. Наех моряци да го управляват и те само очакват твоите заповеди.

— Направила си всичко това, без да разбера? — запита Роло, удивен от хитростта и предвидливостта на Брита.

— Да, не беше трудно. Не искам да умра. Всичките ми украшения, злато, сребро и ценни неща бяха отнесени на борда на дракара, докато ти събираше бойци. Пътуването до Англия не е дълго. Ще се оставя на милостта на викингския крал Рагнолд от Йорк.

— Значи ще ме изоставиш — нападна я Роло.

— Нима искаш да умра?

— А нима ти ме мислиш за толкова слаб боец, че да ме убият?

— Не, но съм предпазлива. Ако спечелиш сражението, ще трябва да се изправиш срещу Торн Безмилостния.

— А ти мислиш ли, че Торн ще те остави да му се изплъзнеш? Аз не мисля. Отмъщението му включва и тебе.

— Нямам намерение да остана, за да разбера какво готви за мене. Имам план, Роло.

— Че кога не си имала? — запита саркастично Роло. — Аз ще бъда ли мъртъв, когато го осъществяваш?

Брита почервеня. Роло бе улучил истината.

— Ако паднеш в битката, аз ще се промъкна до фиорда.

Роло сви рамене.

— Имаш благословията ми, ако това е от значение за тебе. Винаги съм се опитвал да бъда добър брат и да изпълнявам задълженията си към тебе. Ако падна в битката, бързо иди на кораба и отплавай толкова далече, колкото можеш. Но ме чуй добре, сестро. Торн ще те намери, където и да си.

Из целия лагер горяха огньове. Навсякъде бяха разпределени часови и бойците се занимаваха с най-различни неща, свързани с подготовка за боя. Торн седеше край своя огън и остреше Кръвопиеца, Фиона се бе сгушила до него, разсеяно загледана в пламъците. Когато започна да трепери Торн остави меча и точилото и леко я разтърси. Тя като че ли беше в транс и той угрижено смръщи чело.

— Какво виждаш, любов моя? Не се плаши, кажи ми го.

— Миризмата на смъртта е силна — прошепна Фиона.

— Чия смърт?

— Не виждам нищо друго, само брони и шлемове. Но съм сигурна, че не си ти.