Кони Мейсън: Викинг

Светлината от танцуващите пламъци накара бялото на очите й да блесне странно.

— Ще победим ли?

— Да — изрече бавно Фиона. — Но има нещо друго нещо, което не мога да видя ясно. Усещам опасност и задушаваща тъмнина.

— Ти ще си на сигурно място в тила с Рика и Тайра — каза Торн. — Гарм, Туролф и Арен ще оцелеят ли?

— Мнозина ще умрат — каза Фиона с глас, който сякаш не беше нейният. — Не виждам лицата им.

— Тогава аз ще наблюдавам гърбовете им — каза Торн.

— Битката ще бъде сурова — прошепна Фиона. Втренчи се още по-упорито в пламъците. — Виждам… Брита… — Изведнъж тя се отпусна до него, изтощена до крайност. — Отиде си. Страхувам се, че не съм ти била от полза.

— Не трябва да ми помагаш, любов моя — увери я Торн. — Знаеш, че се бия безпощадно. Малцина мъже са се изправили срещу моя меч и са оживели, за да разказват.

— Никой мъж не е непобедим.

— Ти каза, че няма да умра.

— Казах, че не усещам твоята смърт, но преди съм бъркала. Обичам те, Торн. Мисълта да те загубя ме кара да треперя от страх.

Торн я прегърна. Тя наистина трепереше. Той искаше тя да трепери, но не от страх. Искаше я трепереща от страст. Притегли я в прегръдките си, стана и я отнесе в палатката им, полагайки я нежно на леглото от кожи. След миг дрехите им лежаха разхвърляни из палатката и Торн в разкошната си голота коленичи до нея с очи, блеснали с хищническа искра.

— Не мисля като мнозина, че правенето на любов преди бой отслабва силите на мъжа — каза той, усмихнат широко. — Вярвам, че ако излея семето си в най-сладкия съд, познат на човечеството, това само ще ми даде сили. Отвори краката си, съпруго, и приветствай своя съпруг.

Фиона разтвори бедра, приемайки своя викинг с благосклонна усмивка. Не знаеше какво означава видението й, но беше сигурна в едно. Нямаше да остави Торн да влезе в битката сам. Независимо дали му харесва или не, тя щеше да бъде наблизо, за да му помогне, ако потрябва. После всички мисли замряха, защото ръцете и устните на Торн завладяха тялото й.

Целувките му валяха като разтопен пламък върху плътта й. Той изразяваше обожанието си така нежно и любвеобилно, че Фиона трудно можеше да познае в лицето на този мил мъж свирепия викингски боец, който бе нахлул на нейния остров. Изведнъж й се дощя да го люби по същия начин, както той го правеше с нея. Със сила, родена от страстта, тя опря ръце в него и го отблъсна.

Торн се отпусна назад на петите си.

— Искаш да спра ли?

— Не. Искам аз да те любя.

Тя го повали на леглото и веднага го обкрачи. Той я погледна учудено, после се ухили.

— Прави каквото искаш с мене, съпруго. Оставям се на твоята милост.

— Искам… — Бузите й се зачервиха. — Ето това искам — каза тя, наведе се над него и започна леко да целува гърдите и корема му… и по-надолу.

Торн си пое остро дъх.

— В името на Один! Да не се опитваш да ме убиеш, жено?

— Ще ме спреш ли? — подразни го тя, докато търкаше с устни набъбналия връх на ерекцията му.

— Само ако искаш да ме пратиш във Валхала, преди да ми е дошло времето — изпъшка Торн.

Тя го взе в ръка, отвори уста и го обгърна с устни. Езикът й започна да го изследва Невероятно дръзко, вкусвайки новостта на усещането да бъде агресор. За съжаление, новопридобитата й дързост трая кратко. Стенание, зародило се някъде дълбоко в гърдите на Торн, си проби път навън като застрашителен грохот, той се стегна и моментално прехвърли Фиона по гръб. Преди тя да успее да протестира, Торн потъна толкова дълбоко в стегнатата й ножница, че тя усещаше как докосва утробата й.

— Вещица — измърмори той. — Аз съм обсебен. Омагьосан. Омаян от любовта ти. — Навлезе още по-навътре. — Като че ли ставам поетичен. Знаеше ли, че викингите са поети, които пеят хвалебствия за приключения и любов?

Стегна слабините си и ускори тласъците, което изтръгна остър стон от устата на Фиона.

— Знаех, че викингите са варвари, но нямах представа, че са поети — изпъшка тя, не можейки да мисли.

— Один да ми е на помощ! — извика Торн, когато ръцете му се вкопчиха в седалището й, а слабините им се сливаха в двубой, по-стар от времето. — Щях да ти рецитирам любовни поеми, но вече не си спомням никоя.

Сега нищо нямаше значение, освен да стигне това равнище, където душите им се сливаха и раздираща наслада запечатваше сърцата им.

Зазоряването дойде много бързо за Фиона.

— Трябва да тръгвам — каза Торн, изправяйки се от топлото си място край нея. Палатката миришеше на секс и чиста животинска страст… и любов, но той не посмя да се бави. — Войната не чака никого.