Кони Мейсън - Викинг

Жените без труд поддържаха крачката. За през нощта армията разпъваше палатките си на някоя полянка, а рано сутринта потегляха. Хранеха се предимно със сушено или солено месо, но обикновено някой улавяше дивеч и всички се радваха на разнообразието. Пътуването не беше трудно, но Фиона не можеше да не си припомни, че бе загубила детето си, пътувайки по същия този път, детето, което бе искала с цялото си сърце.

Стигнаха навреме на мястото на срещата и намериха Арен и Туролф да ги чакат със своите бойци, Фиона преброи поне петдесет души, установили се на лагер в горите. Според нея тази армия беше достатъчна да спечели всяка битка, която реши да предприеме.

Торн нямаше причина да подозира, че Роло тихомълком е събирал наемници през зимата, че е очаквал Гарм да изиска връщането на зестрата на Рика и е знаел че мощният ярл ще е готов да прибегне до сила, за да си я върне. Роло хранеше подозрения и относно факта, че Торн изчезна от къщата му, без да каже и дума на някого. Тъй като по природа не беше доверчив, Роло предположи, че някой от слугите му е казал на Торн истината за внезапното заминаване на Фиона и че Торн е побързал да тръгне да тръгне да я спасява.

Никой не си признаваше, че е направил подобно нещо, затова Роло накара да бият всички слуги, докато виновницата повече не можеше да понесе виковете на невинните мъже и жени и си призна. Робинята, с която той спеше, Миста, беше сурово наказана за предателството си. Роло я би със собствените си ръце, докато тя не загуби съзнание, и счупи две ребра и ръката й. След това тръгна да търси наемници, предполагайки, че през пролетта ще бъде нападнат.

Стражите на Роло вече го бяха предупредили за голямата армия, разположена на лагер в горите край имението му. Той знаеше кои са те, знаеше и колко са. Дори знаеше и че сред бойците има и жени.

Обграден от шестима викингски бойци, Гарм се промъкваше към имението на Роло. Торн, Туролф и Арен останаха в гората отвъд обработените полета, където можеха да чуват, но да не бъдат видени. Жените стояха близо до мъжете си, облечени като валкюри в ризници и шлемове.

Гарм и хората му спряха на няколко ярда от къщата.

— Роло, излез! Искам да говоря с тебе — извика Гарм.

След миг Роло се появи на прага, въоръжен до зъби.

— Казвай и си върви — изрева той. — Дъщеря ти се разведе с мене, нямаме какво да говорим.

— Имаме да говорим за зестрата на Рика — отвърна Гарм. — Тя принадлежи на дъщеря ми и на новия й съпруг. Върни я и няма да има неприязън между нас.

— Рика не ти ли каза? Тя позволи да задържа зестрата й.

— Страхувала се е за живота си. Трябвало е да се съгласи с твоите неразумни изисквания. Законът е много ясен в този случай. При развод зестрата се връща изцяло на съпругата.

— А ако не я върна? — предизвика го Роло.

— Ще си я взема със сила, ако трябва.

— А аз ще се бия за правото да я задържа. — После се изсмя дръзко. — Готов съм за битка. Не съм глупав. Знам, че Торн е присъединил силите си към твоите и разбирам защо. Това, което не разбирам, е защо Туролф е излязъл против мене. Винаги сме били приятели. Не е тайна, че Туролф изхвърли брат си и неговата уличница от своя дом.

Туролф чу достатъчно. Лицето му се наля с червенина и той изостави всякаква предпазливост, изправяйки се до Гарм.

— Аз мога да говоря от свое име, Роло. Промених отношението си към Фиона. Тя е съпруга на Торн и е добре дошла в къщата ми. Колкото до Рика, тя се съгласи да стане моя съпруга.

Роло се изсмя презрително.

— Значи ще се ожениш за тая малка кучка? Сега разбирам защо си тук. Заложена е нейната зестра. Но не можеш да я вземеш. Рика ми я даде и аз ще я задържа.

— Ние сме повече, Роло. Не можеш да се пребориш с армията, която сме събрали — предупреди го Гарм. — Приготви се да умреш.

Изведнъж иззад брат си излезе Брита, високата й стройна фигура беше облечена в ризница.

— Огледай се, Гарм. И ние не стояхме със скръстени ръце. Напълно сме готови за война и много се радваме на възможността да се бием с вас.

В същото време от вратата наизлязоха много мъже и иззад къщата се подадоха други.

— Боже господи, те имат армия! — извика Фиона, изплашена от неочаквания развой на събитията. — Много мъже ще умрат. Не си струва.

— Викингите приветстват смъртта на бойното поле — осведоми я Торн. — Така е било открай време. Само онези, които умрат в битка, се наслаждават на радостите на отвъдния живот. Страхуваме се да не умрем в леглата си.