Кони Мейсън - Викинг

— Скоро ще се стопли. Почини си, докато намеря нещо удобно за лягане.

Фиона го изгледа, докато излизаше от хижата. Не можеше да разбере защо е толкова замислен. Да не го е преценила погрешно? Според нея не беше така. На викингите им се носеше славата, че са безогледно жестоки. Торн сигурно наистина се боеше от несъществуващите й магически способности и затова искаше да й създаде удобства.

Той се върна не след дълго, носейки борови иглички и мек мъх. Разстла игличките на земята и нареди отгоре туфите мъх. После свали наметалото си и го постла отгоре. Всичко се развиваше толкова бързо, че главата на Фиона се замая. Викингът я искаше. Беше го казал съвсем ясно още от самото начало. Това, че се ожени за нея, за да я има в леглото си, я обърка и шокира. Но тогава Торн проговори и тя разбра, че ни най-малко не се е променил. Беше същият надменен воин, какъвто винаги го бе виждала.

— Свали си дрехите, съпруго, и легни на нашето легло. Разтвори крака и приеми съпруга си с нежна и предана усмивка.

Думите му предизвикаха яростта, която бе очаквал. Нарочно бе използвал тези думи, за да подпали огън в нея — огън, който можеше да превърне в сладка страст.

— Не!

Той посегна към нея, но тя рязко се извърна.

— Къде е покорната съпруга, която ми беше обещана?

— Нищо не съм ти обещавала.

И тръгна към вратата.

— По-добре си помисли. — Торн я хвана без усилие. Тя се опита да се изтръгне, но ръцете му я държаха здраво. — Нима искаш да откажеш на съпруга си? Обеща пред твоя бог да ме почиташ и да ми се подчиняваш.

— Не ме докосвай!

— Държиш се така, сякаш ще те изям жива. Страхуваш ли се от мене, Фиона?

— Ти си викинг! Дълго преди да те срещна, съм чувала разкази за набезите на викингите и как нападат беззащитни жени.

Той й се ухили.

— Използвай магията си, ако те е страх от мене. Превърни ме в жаба.

Тя зарови лице в ръцете си, не можейки да отговори на подобно нелепо предизвикателство.

Торн хвана ръцете й и ги дръпна.

— Не, погледни ме. Няма да те нараня. Ще те взема толкова нежно, колкото мога. Няма значение, че се оженихме в момент на лудост. Сега ти си моя съпруга, а викингите уважават съпругите си. Искам да обичам тялото ти, Фиона. Така искам да съм вътре в тебе, че чак ме боли. Магьосница или не, с магия или не, аз трябва да те имам. И ще те имам!

Гласът му беше дрезгав от страст, но ръцете му бяха изненадващо нежни, докато откопчаваше токата, която придържаше наметалото й, и го сваляше от раменете й. Погледът му държеше нейния в плен. Огън и лед, помисли тя. Заливаха я чувства, породени от думите му. След миг тя потъна в топлината на изгарящия му поглед, докато той откопчаваше туниката й и тя се свличаше на пода.

На Торн му се стори, че вижда пред себе си богиня. Танцуващите пламъци хвърляха златисти отблясъци по кожата й. Сякаш бе пратена на земята само за да го измъчва. Дъхът му почти спря, разтърси го неудържим трепет. Този миг беше върхът на цяла вечност копнеж, цяла година диви мечти за жената, която го бе омагьосала. Той се беше върнал на Ман, за да я убие, а се бе озовал пленен в мрежата на нейната съблазън, не можейки с нищо да я нарани.

Один да му е на помощ, защото той знаеше, че в мига, когато влезе в тялото й, вече нищо в живота му няма да бъде същото.

Търпението на Торн беше изненада за Фиона. Тя бе очаквала той да я метне на леглото и да се хвърли отгоре й като дивак. Но вместо това той я прегърна и започна продължително да я целува и да облизва плътно стиснатите й устни. Ръцете му, мощни и загрубели, галеха шията и гърба й с изключителна нежност, Фиона чувстваше как напрежението у нея расте по съблазняващите му ласки, усещаше как лека-полека се отваря за него и устните й започват да му се поддават.

Ръцете му се движеха по пламналата й плът, а когато обхванаха гърдите й, тя издаде задавен стон. Този звук като че ли отприщи нещо първично у него, защото той я притисна към леглото от мъх и я зацелува яростно. Устните му бяха твърди, настойчиви, властни, езикът му бе горещ и дързък, търсещ да проникне в устата й. Това беше целувката на възбуден мъж, на воин, който взема каквото иска и не признава никакви ограничения. Когато той вдигна глава, и двамата едва дишаха.

— Още когато те видях за първи път, исках само едно — да лежа между нежните ти бедра. Представях си как прониквам в тебе и потъвам дълбоко. В сънищата си чувах радостните ти викове, отекващи в ушите ми.

— Това са поетични думи за един викингски воин — изрече Фиона, задъхана от усилието да произнесе свързано изречение.