Кони Мейсън - Викинг

Тя нямаше представа как ще направи подобно нещо, но заплахата като че ли подейства. Торн замря, явно преценявайки думите й и заплахата в тях. Взря се в нея за един дълъг миг, без да отронва и звук. После сведе глава в подигравателно преклонение.

— Ще се оженим.

Изражението му беше така свирепо, гласът му така преливаше от ръмжащи нотки, че Фиона се дръпна уплашена.

— Какво каза?

— Ще се оженим.

— Но ти си сгоден за Брита.

— Ще помоля татко да я сгоди за Туролф.

— Баща ти…

— … няма никак да се зарадва, но ще се съобрази с желанието ми. — Той стана и я изправи. — В селото има един старейшина. Той ще извърши церемонията.

Фиона се дръпна от него, разтревожена от това неочаквано развитие на събитията. Трябваше да говори с Бран. Не можеше да повярва, че викингът наистина смята да се ожени за нея. Беше толкова смайващо.

— Не. Аз съм християнка. Ако свещеник не благослови брака ни, няма да се съглася.

Чу го да изругава полугласно.

— Нямам нужда от твоето позволение, за да легна с тебе, Фиона. Нито пък съм длъжен да се оженя за тебе. Не ме е страх от тебе като от жена, но не мога да отмина заплахите ти към семейството ми. Ако трябва да се оженя за тебе, за да те имам, така да бъде… Искам те, Фиона. Магьосница или не, аз те искам. Убеден съм, че си ме омагьосала. Затова ще се оженя за тебе, за да запазя семейството си от твоята черна магия и да утоля тази непоносима жажда, която ме изгаря.

Фиона не можеше да пророни и дума. Стори й се дори смехотворно, че Торн ще се ожени за нея само за да задоволи страстта си. Бран със сигурност не е имал това предвид, когато й бе казал, че Торн е нейната сродна душа. Тя знаеше, че много малко жени имат щастието да избират съпрузите си по любов и че повечето жени изобщо нямат думата по този въпрос, но винаги бе смятала, че ако се омъжи, то ще е по любов. Не само щеше да обича съпруга си, но и той щеше да я обича. Този варварин не знаеше какво означава любов. А докато не се научи, тя няма да се омъжи за него, независимо какво бяха казали звездите за бъдещето й.

— Няма да се омъжа без свещеник — настоя Фиона.

Чувстваше се в безопасност, предявявайки това изискване, защото знаеше, че в тази забутана страна няма свещеници. Торн трябваше да научи много неща за жените, преди тя да се съгласи да стане негова съпруга.

— Ами ако намеря свещеник? Ще се омъжиш ли за мене и ще ми позволиш ли да спя с тебе, без да хвърляш проклятие върху семейството ми?

— Да — отвърна Фиона с лекота. Беше абсолютно сигурна, че на стотици левги наоколо няма свещеник. — Може би ще можеш да ме върнеш на Ман. Свещеникът на нашето село може да ни ожени. Бих искала баща ми да присъства, когато се омъжа.

— Няма да присъства никой друг освен твоят мъдрец — каза Торн с по-доволен тон, отколкото би трябвало при това положение. — Облечи се. Ей сега се връщам с Бран.

Фиона го изгледа втрещена. Не можеше да си представи какво си е наумил. Но преди да успее да го попита, той навлече туниката си и излезе от банята. С треперещи ръце тя облече грубата си дреха, а мислите й се въртяха в безпорядък. Нямаше представа какво е замислил Торн и беше решена да отхвърли всичко, което той предложи. Щеше…

— Бран! Слава на бога. Влез. Срещна ли Торн?

— Да, тук съм по негова заповед.

— Не разбирам. Защо иска да се ожени за мене? Вярва, че съм магьосница, а и не ме обича. Ти ми каза, че той ще се научи да ме цени, дори ще ме обикне, но той изпитва само страст към мене. Няма да се оженя за него, ако свещеник не благослови брака ни. Страх ме е, като си помисля какво ще кажат бащата и братът на Торн, когато научат. Нищо няма ги убеди, че не съм го омагьосала. А Брита! Тя ще побеснее!

— Да — отвърна Бран и кимна замислено. — Ще има опасности, точно както предвиждах.

— Защо, Бран? Нищо не разбирам.

Старецът затвори очи. Когато ги отвори, като че ли беше изпаднал в транс, не виждаше и не чуваше нищо, само гласовете, които му говореха на древен език. Фиона го беше виждала такъв и преди, затова зачака търпеливо той да заговори.

— Викингът е силен. Подходящ за жена с твоята смелост и способности. Никой мъж от остров Ман не беше достоен за тебе. Бъдещето ти се разкри пред мене още преди да се родиш. Викингът го знае дълбоко в себе си, но се съпротивлява. Вашите съединени сили ще родят здрави деца, които ще управляват остров Ман и ще го пазят от врагове.

— Искам да бъда обичана, Бран. Толкова ли е нередно?

— Любовта вече я има.

— Какви безсмислици говориш? — изръмжа Торн, влизайки в помещението. — Любовта е за мечтателите. Насладата е всичко, което викингът иска от жената. Готова ли си, Фиона?