Кони Мейсън - Викинг

Той разтърси глава, за да прогони образа на Фиона, каквато я беше видял на острова в онзи съдбоносен ден. Оттогава не беше същият.

— Излизай от водата, Фиона, искам да те видя такава, каквато беше в онази нощ.

Торн я искаше по всякакъв начин, по който един мъж можеше да иска една жена. Искаше я разпалена от страстта, която можеше да долови у нея. Искаше я под себе си, без нищо между неговата кожа и нейната. Искаше да се зарови в нея, да вреже силата си в нейната мекота. Искаше приглушените й викове на наслада да изпълват ушите му, докато усеща блаженството от доброволното й отдаване.

— Какво ще правиш?

Фиона почувства върху себе си изгарящия му поглед и разбра, че вече не може да спре онова, което щеше да се случи — не повече, отколкото ако би се опитала да възпре прилива. Беше съдено да се случи, въпреки че Торн не го осъзнаваше, въпреки че тя не го искаше. Но страхът си оставаше жив. Заплахата от насилие го обгръщаше като тъмна мъгла.

Той се изсмя сухо и рязко.

— Ще направя това, което трябваше да сторя още на Ман, когато за пръв път те видях. Ако те бях взел тогава, нямаше да бъда толкова луд и да те вземам сега.

Фиона не можа да помръдне, не можа да отрони и дума, когато Торн се приближи към нея, сграбчи раменете й и я измъкна от ваната, разплисквайки водата. Изправи я на крака и отстъпи една крачка, без да я пуска. Очите му се плъзнаха по цялото й тяло, горещият му поглед прогаряше кожата й като разпалена факла. Фиона трепна и посегна към туниката си. Цялата бе пламнала. Усещаше, че може всеки момент да се превърне в пепел.

Торн я притисна върху утъпканата земя. Тя усещаше палещото му желание и мрачната решителност, знаеше, че не може да му позволи да я вземе така, на този твърд и студен под. Устата му плени нейната. Езикът му, горещ и жадуващ, я вкусваше с дива наслада. Тя усети как я залива някаква огромна, непозната сила, която я отнася към предопределеното и бъдеще. У този мъж имаше нещо омайващо, дръзко и привличащо, някаква мощна първична сила и магия.

Съпротивлявай се, предупреждаваше я един вътрешен глас.

Торн освободи устата й, но в същия миг я притисна на пода и се надвеси над нея, приковавайки я с колене. Докато я целуваше и я поваляше на земята, бе успял да се освободи от туниката си. Гледката на огромното му тяло отне дъха й. Той беше великолепен. Твърда маса набъбнали мускули. Зърната с цвят на мед изпъкваха сред златистите косми, които покриваха гърдите му. Отблясъците на огъня изостряха скулите му и му придаваха свиреп изглед. Погледът й попадна върху мъжествеността му. Тя се издигаше от слабините му като готов за битка воин.

Фиона не помръдваше. Не се осмеляваше да диша, докато той прокарваше леко пръсти по корема й, слизайки все по-надолу, докато стигна до фините косъмчета между бедрата й. Тя потръпна и се опита да събере мислите си. Този свиреп викинг я караше да изпитва неща, които бяха греховни. Неща, каквито само една съпруга би трябвало да изпитва.

— Не! Недей! Не сме женени.

Торн беше твърде възбуден, за да мисли ясно, но думите й все пак проникнаха до съзнанието му.

— Женени ли? Ти се шегуваш, жено. Аз съм сгоден за друга. Ти си моя робиня. Вземам те за любовница.

— Няма да го позволя — изсъска Фиона.

Торн й отвърна с бавна усмивка, изпълнена с обещания.

— Мислиш ли, че всички викинги са бездушни любовници? Знам как да накарам една жена да ме иска — прошепна той срещу устата й. — Не ме карай да те ухажвам с комплименти и красиви думи, защото не ми е в природата. Но мога да ти дам наслада.

— Не можеш да легнеш с мене, ако не сме женени — настоя Фиона.

Знаеше, че Торн няма да се съгласи да се ожени за нея, и се почувства по-спокойна, изричайки нещо, което беше толкова чудовищно, колкото и невъзможно.

Торн целият изгаряше. Плътта му пареше, вътрешностите му кипяха. Мозъкът му се беше размекнал, знаеше, че в момента го командват слабините му, а не разумът. Но не той беше създал този ад; беше попаднал в него още в мига, когато очите му за първи път се бяха спрели върху тази изкусителна магьосница. Нямаше разумно обяснение. Трябваше да е магия. Той вече не можеше да го отрича. Щеше да направи всичко… всичко… само да я види да се отпуска доброволно в прегръдките му.

Само не и да се ожени за нея.

— Не ми се съпротивлявай, Фиона, защото съм решил да те имам.

— Не! Не тук. Не така. Трябва да ме изнасилиш, ако искаш да ме имаш. Но ме чуй добре. Ако ме вземеш против волята ми, ще прокълна и тебе, и цялото ти семейство, и тази клетва ще те следва във вечността.