Кони Мейсън - Викинг

— Вече сме готови, свещенико.

— Не! — Фиона набра още смелост. — Ние почти не се познаваме. Викингът иска да се ожени за мене поради грешна причина.

— Фиона — изрече меко отец Деймиън, — викингът вече заяви намеренията си за тебе. Пред очите на бога е по-добре да си съпруга, отколкото любовница. Бъди доволна, че езичникът уважава желанието ти да се ожениш според християнския ритуал.

— Писано е да стане — каза мъдро Бран.

— Не мога ли сама да решавам бъдещето си? — извика Фиона, объркана от бързото развитие на събитията.

— Бъдещето ти е в ръцете на бога — напомни й монахът.

— Това е пророчество, написано от древните друиди, които са вървели по земята, преди да е съществувало християнството — добави Бран.

— Стига глупости — изрева Торн. — Ожени ни, свещенико. Иначе ще взема тази жена тук, пред вас, на пясъка.

Торн знаеше, че няма да го направи, но искаше всичко да свърши. Искаше да усети нежното тяло на Фиона под себе си. Искаше да бъде вътре в нея. Магията, която бе хвърлила върху него, ставаше все по-силна, вместо да отслабва. Той щеше още отдавна да я вземе, но се страхуваше от тъмната й магия и от това, което тя можеше да причини на семейството му, ако я вземеше против волята й. Беше намерил свещеник да ги ожени, дори се възпротивяваше на желанията на баща си, само и само да я има. Всички щяха да сметнат, че е полудял, но сега нищо не можеше да го спре.

Фиона Учената бе влязла дълбоко под кожата му и болеше като рана, която отказва да заздравее. Один да му е на помощ!

Вече бяха женени, Фиона още не можеше да се съвземе. Бе отказала да отговори, когато я запитаха дали иска да вземе Торн за съпруг, така че той отговори вместо нея. Това сигурно беше достатъчно за отец Деймиън, защото почти веднага ги бе провъзгласил за съпруг и съпруга според божиите закони. Каквото бог е съединил, припомни той, човек няма право да разделя. След това отец Деймиън се върна на кораба на роботърговеца, а Бран потегли обратно.

— Не казвай на никого за това, мъдрецо — предупреди го Торн, преди старецът да тръгне.

— Къде отиваме? — запита Фиона, виждайки, че Торн поема в друга посока.

— Където няма да ни безпокоят. Дълго чаках този миг, жено. Преживявах го толкова често в сънищата си в последната една година, че почти усещам вкуса на копринената ти кожа. Жизненият елемент, който липсваше в сънищата ми, беше удоволствието да пробия свежата ти плът с моя мощен меч. Но скоро ще позная тази наслада. С благословията на твоя бог, разбира се — изсмя се той.

— Винаги съм се надявала да се омъжа по любов — каза Фиона. — Надявах се двамата със съпруга ми да се интересуваме един от друг.

Торн се изсмя късо.

— Само че работата не е такава.

Пътят, по който вървяха, свърши внезапно при един фиорд. Мрак покриваше земята. Мъглата беше плътна и толкова тежка, че Фиона не виждаше острите скали, обграждащи фиорда. Изпаренията се кълбяха над водната повърхност в непрестанно движещи се форми. Тя не можеше да откъсне поглед от магията на мъглата и от обляната в лунна светлина нощ.

— Какво е това място? Защо ме доведе тук?

Торн се помъчи да бъде търпелив.

— Тук ще бъдем сами. Наблизо има празна хижа. Една вдовица се омъжи повторно и се премести в дома на новия си съпруг. Помислих, че ще предпочетеш да легнеш с мене за първи път, без други хора да слушат звуците, които издават хората, когато се любят. Девиците са плахи създания. — Той й отправи изгарящ поглед. — Ти беше девица, когато те доведох в дома си. Така ли е и сега?

Фиона вдигна поглед, за да срещне очите на Торн. Възможно ли беше този свиреп мъж да изпитва нежни чувства? Наистина ли искаше да се съобрази с чувствата й? Най-вероятно мислеше само за собственото си удовлетворение.

— Зададох ти въпрос, Фиона.

Тя си спомни какво я бе попитал Торн и кимна.

— Да, още съм девица.

— Така си и помислих. Не се страхувай, няма да бъда груб.

Той я поведе по една утъпкана пътека. Хижата беше построена малко по-навътре, но достатъчно близо до фиорда, за да се открива великолепна гледка в ясни дни. Торн отвори вратата и я въведе вътре. Лъч лунна светлина, пробил мъглата, влизаше през отворената врата, разкривайки една празна стая без никакви мебели. В малкото огнище имаше само студена пепел.

— Ще запаля огън — каза Торн, когато видя, че Фиона потреперва.

Излезе навън и скоро се върна с наръч суха трева и подпалки. Коленичи пред огнището, удари по един кремък и поднесе стиска трева към искрата. След миг към тавана се издигна тънка струйка дим. Той раздуха пламъчето и се обърна към Фиона.