Кони Мейсън - Викинг

— Заболя ме.

Той помръдна бавно и леко се потърка в нея.

— Още ли боли?

— Да. Ти си звяр.

Тялото му се притискаше страстно към нея. Сърцето му биеше оглушително в гърдите, той пъхтеше като див звяр, за какъвто го бе обявила.

— Няма да спирам. Твърде дълго чаках този миг. Толкова плътно ме обгръщаш. Отвътре си влажна и гореща, а аз се опитвам да възпирам беса, който се кълби в мене. Ти си моя съпруга и не искам да те нараня.

Стори й се, че той докосва утробата й, и въпреки непознатите усещания, въпреки пронизващата я болка това вече не й беше толкова неприятно.

Сега Торн започна да се движи все по-бързо, навлизаше и се отдръпваше, зарадван, когато тя започна да притиска хълбоците си към него, за да посрещне тласъците му. А когато ръцете й бавно се повдигнаха, за да обгърнат раменете му, той изкрещя от радост.

Не му трябваше много време, за да разпали отново страстта й. Чу я да стене, докато се местеше, за да го поеме по-навътре. Той успя да се овладее с огромно усилие на волята. Когато усети, че контролът му отслабва, плъзна ръка между двамата, за да погали горещия й център. После страстта завладя изцяло ума и тялото му. Слабините му туптяха, тласъците му ставаха все по-силни. Почувства как ноктите й се забиват в рамото му и разбра, че и нейната страст се надига като приливна вълна.

Фиона нямаше представа какво става с нея. Напрежението, което растеше в нея, ставаше непоносимо. И точно когато беше сигурна, че ще умре от разгарящите се усещания, тласъците изведнъж станаха диви, неконтролируеми и властни. Чувството я изплаши. Сякаш откъсваха душата от тялото й.

— Торн! Страх ме е!

— Не — изсъска той през зъби. — Само продължавай и свърши заедно с мене. Вярвай ми.

Трудно й беше да вярва на мъж, който я бе взел за робиня. На мъж, който бе прогласил собствеността си над нея, слагайки верига на шията й. Но тя нямаше избор. Фиона се отдаде на вълшебния миг, който нямаше име. Изпълни я блаженство. Тя се притисна към съпруга си и се отдаде на екстаза, който я изгаряше.

Торн усети кулминацията й и престана да се сдържа. Издаде дълъг, гърлен стон, потрепери и изля семето си в нея. След миг се отпусна върху нея с изпъшкването на задоволен мъжкар. Искаше му се завинаги да остане в нея. Сърцето му биеше оглушително, ароматът на любенето им изпълваше въздуха наоколо. Той не можеше да си припомни друго преживяване, което да е било толкова възнаграждаващо, както когато бе взел своята девствена съпруга. И искаше да го направи отново.

— Слез от мене — изшептя Фиона и го смушка в ребрата. — Много си тежък.

Торн се намръщи. Някак си беше очаквал първите й думи да бъдат възхвала на сръчността му или поне благоговение пред страстта, която бе събудил. Страстната й природа бе надминала всяко негово очакване. Нима тя нямаше да каже нищо за това? Мъжкото му самочувствие се почувства наранено.

— Знам, че ти хареса — подметна той, докато я освобождаваше от тежестта си.

Фиона се изчерви и придърпа наметалото над разгорещеното си тяло.

— Причини ми болка.

— Беше неизбежно. Но ти не се преструваше, когато въздишаше и стенеше. Знам кога една жена харесва това, което правя с нея. Ръцете ти ме притискаха, ноктите ти издраха раменете ми.

Фиона стисна зъби разярена. Подобно нахалство не заслужаваше отговор. Честно казано, Торн я бе отвел на едно вълшебно място, където нямаше нищо друго освен блаженство, и тя не можеше да понесе да говори за него. Трябваше й време, за да разбере какво означава стореното в отношенията помежду им. Не се осмеляваше да даде име на това, което току-що бяха направили. Правене на любов не беше най-точната дума, защото за Торн думата любов не означаваше нищо. За него тяхното съвкупление беше просто утоляване на страстта. Тя въздъхна. Щеше да й бъде много трудно да научи викинга да я обича, а още по-трудно щеше да й бъде да обикне един мъж, който я мислеше за своя собственост… когато изобщо мислеше за нея.

Загрижени бръчки се появиха на челото на Торн, когато Фиона продължи да мълчи. Да не би да беше разбрал погрешно реакцията й? Не мислеше така, но той по принцип не се интересуваше много от жените, с които си лягаше. С Фиона обаче беше по-различно. Беше искал да й достави удоволствие. И не защото се страхуваше от черната й магия. Не, нещо, което не можеше да назове, го караше да бъде толкова нежен, колкото умееше.

— Фиона, нямаш ли какво да кажеш? Толкова много ли те нараних? Знам, че съм голям, но не толкова, колкото някои други мои сънародници. Като твой съпруг мой дълг е да се погрижа за тебе. Лежи и не мърдай. Сега идвам.