Кони Мейсън - Викинг

Фиона загледа с любопитство как Торн откъсва парче плат от края на туниката си и излиза гол от колибата. Върна се след няколко минути с мокрото парче плат в ръката и коленичи пред нея.

— Дай да видя — каза той и свали наметалото от нея.

Когато разтвори бедрата й, Фиона изохка възмутено:

— Какво правиш?

— Искам да видя дали съм разкъсал плътта ти.

— Не, не си! Не ме наранил чак толкова много.

Тя се опита да стисне крака, но Торн не й позволи.

— Стой спокойно. Само ще измия кръвта и семето си от тебе. Отпусни се, студената вода ще ти дойде добре.

Гъста руменина се спусна по шията на Фиона.

— Не трябва. Не е редно. Неприлично е.

Изражението му стана сурово.

— Никога не ми казвай „не“, Фиона. Аз ще преценя кое е редното помежду ни и кое не.

Хълбоците на Фиона подскочиха, когато мокрият плат я докосна между бедрата.

— Не си разкъсана — каза Торн доволно, захвърляйки настрана изцапания плат.

— Казах ти, че не съм — изрече Фиона през зъби.

Той я погали с върховете на пръстите си, взирайки се в нея с блеснали очи.

— Искам те пак, Фиона. Каква магия си ми направила? Ако скоро не ме освободиш, ще полудея с тази болезнена жажда, която изпитвам към тебе.

— Обвиняваш ме без причина.

— Отричай, колкото искаш, но не съм такъв, какъвто бях, преди да те срещна. Кълна се в брадата на Один! Аз съм викинг! Викингите нападат, изнасилват, грабят. Това е в кръвта ни.

— Аз не съм те променила, господарю викинг — възрази Фиона. — Нямам такава власт. Мога да излекувам раните ти, но нищо друго.

Очите му блеснаха.

— Излекувай ме, магьоснице. Успокой тази ненаситна жажда, която ме изгаря. Вземи ме отново в себе си. Изцеди магията си от тялото ми. Копнея пак да бъда себе си.

Той се надигна и пренесе тежестта си на лактите, надвесвайки се над нея. Устата му се притисна към нейната, докато в същото време коляното му разделяше бедрата й. Зацелува я дълго и страстно, после отдели уста от нейната, за да вкуси уханната долина между гърдите й. Устата му минаваше трескаво от едната гърда към другата, карайки я да се движи неспокойно под него.

— Торн…

— Отвори се за мене.

Мъжествеността му навлезе във влажния портал на нейната женственост и краката на Фиона се разтвориха. Ръцете и устата му й налагаха сладки мъчения. Тя не можеше да мисли, можеше само да чувства. Когато той влезе в нея, този път тя не изпита болка, а само невероятно разтягане, докато той я изпълваше. После сдържаната му страст избухна и тялото му се разтърси в силни тласъци, увличайки я в невъобразимата наслада.

Фиона не можа да си почине тази нощ. Торн непрекъснато се въртеше в леглото и тя не можеш да заспи. Беше толкова дребна, а той толкова едър, че всеки път, когато се обърнеше, я увличаше със себе си, изтръгвайки я от дълбокия й сън. Точно преди зазоряване тя се събуди от кадифения допир на устните му и от ръцете му по тялото си. Когато се разсъни, беше достатъчно влажна, за да го приеме отново, без да изпитва болка. Остана без думи, когато той я хвана през кръста, обърна се по гръб и я привлече върху себе си.

Фиона спеше дълбоко, когато Торн я събуди рано на другата сутрин.

— Време е да тръгваме.

Тя се вгледа в него. Той изглеждаше различно тази сутрин. Нямаше и следа от нежния любовник, какъвто се бе показал през нощта. Беше викинг. Боец. Твърд, неумолим, свиреп. Тя седна, придърпвайки наметалото към гърдите си.

— Искам да се изкъпя.

Тялото й лепнеше от натрапчивия мирис на съвкуплението им, който дразнеше ноздрите й.

— Аз вече се изкъпах във фиорда. Студено е, но може би ще те ободри.

Фиона се уви в наметалото, побърза към фиорда и опита водата. Торн беше прав. Водата наистина беше студена, но когато нагази в нея, й се стори много освежителна. Кожата й сега познаваше интимния допир на мъжките ръце й устни. Въпреки студената вода тя усети как се сгорещява от спомена.

— Хайде, излизай, Фиона. Водата е много студена, не стой дълго в нея.

Торн стоеше на брега на фиорда, разперил наметалото, за да я увие. Фиона излезе от водата и се приближи към него. Той я уви с наметалото и я притисна към себе си. Тя почувства твърдостта на слабините му да се притиска към гърба й и протестира с лек вик.

— Сега няма време — каза той и нерешително се отдели от нея. — Трябва да се върнем в къщата, преди баща ми да е изпратил да ни търсят.

— Какво ще му кажеш? — запита Фиона, докато се връщаше към колибата, за да вземе туниката си.

Торн влезе вътре след нея.