Кони Мейсън - Викинг

— Те са се оженили с християнски свещеник — подметна лукаво Брита. — Бракът им не е валиден в нашата страна. Улоф склонен ли е да приеме Фиона като съпруга на Торн?

— Не, и на него това не му харесва. Но Торн е възрастен мъж и прави каквото си иска.

— Ще чакам той да си възвърне разума — заяви Брита.

— Ще вземеш Туролф — каза тихо, но настоятелно Роло. — Внимавай добре какво ти казвам, Брита. Торн е безстрашен мъж. Решителен воин. Винаги се хвърля там, където е най-горещо в боя. А мъжете умират в битките. Умират и в морето. Торн няма да се чувства добре, ако стои дълго време на суша. Скоро пак ще тръгне на поход и може да не се върне… Туролф е земеделец по сърце. Смел е, но няма бойната душа на Торн. — Роло направи драматична пауза. — Много неща може да се случат. Торн може да се разболее и да умре. Става така с хората, знаеш го. Ако нещо непредвидено се случи на Торн, Туролф ще наследи всичко. Тогава ще бъдеш господарка тук.

Брита присви очи, премисляйки думите на Роло и това, което се криеше зад тях.

— Започвам да разбирам, братко. Наистина мислим еднакво. Не е тайна, че искаш Фиона. Без покровителството на Торн за нея няма да има място в тази къща. Улоф с радост ще ти я даде.

Роло й се усмихна лукаво.

— Бързо разбра какво ти казвам. Да съобщя ли на Улоф, че ще се омъжиш за Туролф?

— Да. Ще се омъжа за Туролф в края на лятото. Кой знае какво ще ни донесе бъдещето. Ако с Торн се случи непредвидено нещастие, Туролф ще стане наследник на Улоф.

— Значи, свършено е? — запита Бран, когато Фиона го намери в залата. Острият му, пронизителен поглед като че ли проникваше през нея. — Съпругът ти взе ли твоята девственост?

Фиона, смутена, наведе очи.

— Да. Свършено е.

— Нарани ли те? Груб ли беше?

— Не, не ме нарани. Беше внимателен и мил.

— Брита знае ли?

— Роло говори с нея точно сега — каза Фиона. — Видях ги да излизат заедно от залата. Не мога да повярвам, че Брита ще приеме това.

— Ако Торн откаже да се разведе с тебе, ще имаш неприятности. Пази се, дете.

Той видя Торн да се приближава и се отдалечи, преди Фиона да успее да го спре.

— Вече се разнасят клюки за женитбата ни — каза той. После протегна ръка към нея. — Ела ще седнеш до мене на масата и ще споделиш храната ми.

Фиона отстъпи назад.

— Разумно ли е това? Нека роднините ти свикнат с нашия брак, преди да седна да се храня с тях.

Бран изведнъж се озова до тях.

— Иди със съпруга си, Фиона — посъветва я той. — Викингът ще те закриля.

Торн изгледа свирепо Бран.

— Доволен ли си, мъдрецо? Беше по-силно от мене. Разумът ми беше притъпен и мисълта ми беше заблудена от двама магьосници. Сега Фиона е моя съпруга и въпреки желанието на баща ми чувствам, че не мога да я отпратя. Надявам се, че си доволен.

Бран се усмихна снизходително на Торн.

— Да, господарю викинг, това е много хубаво. Ако погледнеш в сърцето си, ще видиш, че не съм го направил аз, нито пък Фиона. Хората изпълняват това, което иска бог.

— Пфу! — намръщи се Торн. — Не вярвам в твоя християнски бог. Колкото до сърцето ми, то е защитено срещу всякакви магьосници. Можеш да оплиташ с магии ума ми, но сърцето ми си остава само мое.

— Упорството не е добродетел, господарю викинг. Послушай ме и ме чуй добре. Има опасност. Още не мога да разбера дали е насочена срещу тебе или срещу Фиона.

— Говориш с гатанки, старче. Обясни ми.

— Де да можех! Усещам някаква опасност, но не знам нито откъде идва, нито кого заплашва.

— Нищо не виждаш, шарлатанино — нападна го Торн. И хвана Фиона за ръка. — Махни се от тоя луд човек.

Потегли я към дългата маса насред залата и намери място за двама им на пейката. Веднага седящите от двете им страни станаха и си намериха други места.

— Те не ме харесват — каза Фиона.

— Можеш ли да ги обвиниш? Виждат какво е направила с мене твоята черна магия и се страхуват, че ще ги урочасаш.

— Нищо не съм ти направила, господарю. Напразно ме обвиняваш. Нямам никакви необикновени сили.

— Нима сънародниците ти не те наричат Фиона Учената?

— Да, но…

— Нямаш ли необикновени сили, които ти позволяват да предвиждаш неща, които още не са се случили?

— Понякога, но…

— Значи си магьосница.

— Аз съм лечителка.

Докато Торн и Фиона спореха, Улоф влезе в залата, видя Торн да седи до Фиона и се отправи към тях. Бе стиснал гневно юмруци, походката му беше войнствена.

— Какво прави тя на моята маса? Ти оскърбяваш семейството си и Брита, като ни натрапваш твоята курва. Прати я да яде при кучетата.