Кони Мейсън - Викинг

— Само себе си трябва да виниш за това — каза той. — В един миг говорех с роднините си, а в следващия усетих погледа ти върху себе си. Ти ме повика, без да си казала и една дума. Но аз усетих зова ти, точно както тогава, на Ман. Силата ти е по-голяма, отколкото допусках.

— Нищо не съм направила — оправда се Фиона. — Имаш силно въображение. Говорех с Тайра.

Той махна с ръка.

— Знам какво видях. Какво почувствах. Ти ме искаш, Фиона, и аз само изпълнявам желанието ти.

Положи я внимателно на леглото.

Целувката му не беше никак нежна, когато устата му завладя нейната и езикът му се вмъкна между зъбите й. Топлината му я изгаряше, твърдото му тяло беше натежало от желание. Тя изстена срещу устата му, докато горещината проникваше в нея на тежки вълни.

Той изруга пресипнало и твърдостта му потърси влажната цепнатина на нейната женственост. Фиона заби пръсти в гърба му. Тогава неговата твърдо, разпъващо острие я разтвори и я изпълни. Тя се изви нагоре, притискайки се към твърдите му гърди, към плътните очертания на тялото му. Извика името му, когато той започна да влиза и да излиза, отвеждайки я там, където я очакваше насладата.

Залитна на ръба на вечността, замаяна, докато Торн държеше здраво хълбоците й и навлизаше в нея. После падна в някаква тъмна бездна, докато в главата й избухваха светкавици и я изпълваше екстаз. Торн се присъедини към нея само след броени мигове, изливайки се вътре с горещи, мощни тласъци.

Изричаше едва чути, дрезгави думи на родния си език, думи, които тя не разбираше.

Много по-късно той се раздвижи и се надигна на лакти, за да я погледне в лицето. Изражението му беше свирепо и сурово; в очите му се таеше недоумение.

— Как го направи? Как успя да откраднеш ума ми и да завладееш тялото ми? Не би трябвало да те искам така. Ти използва своята магия, за да ме накараш да се оженя за тебе, а това не ми харесва.

Фиона въздъхна и се опита да сдържи раздразнението си.

— Не си спомням да съм те насилвала да спиш с мене посред бял ден. Или да късаш дрехите от гърба ми.

Торн внезапно се изправи и започна да се облича, Фиона би направила същото, но туниката й лежеше съдрана на пода.

— Какво ще облека?

Той изгледа с презрение остатъците от грубата домашно тъкана дреха.

— Не и това. Ще носиш нещо, което отговаря на новото ти положение в живота. Ще пратя Тайра да ти донесе платове от склада. Ще ти помогне да си приготвиш дрехи, достойни за съпругата на един бъдещ ярл.

Той се обърна и излезе от стаята, преди Фиона да успее да отговори.

На вечерята Фиона се появи в новата си туника и риза. Беше избрала тъмно пурпурна коприна от трите топа плат, които Торн беше наредил да й донесат в стаята. Двете с Тайра бяха работили цял ден, докато завършат туниката без ръкави и ленената риза с тесни, дълги ръкави, които свършваха при тънките й китки. Тайра беше измъкнала отнякъде един колан, украсен с ковано сребро, и също такава тока.

Когато влезе в залата, разговорите секнаха. С тъмната коса, разпиляна по раменете, Фиона беше красиво видение, затъмняващо светлокосата Брита. Торн изгуби дар слово, но бързо се съвзе, когато видя какъв поглед хвърля Роло към съпругата му. Веднага разбра, че е направил голяма грешка, като е позволил на Фиона да се облече в дрехи, които подчертаваха красотата й. Изведнъж му хрумна една мисъл.

Единственият начин, по който можеше да се измъкне от опияняващата магия на Фиона, беше да се отдръпне от нея и емоционално, и физически.

Ако позволеше на страстта си да се вихри и по-нататък, страхуваше се, че ще изпадне още повече под властта на магията й и ще загине безвъзвратно. Душата му вече няма да му принадлежи. Дори набезите вече не му носеха предишната радост или вълнение. Беше изгубил желание за всичко, с изключение на Фиона. Животът му се разпадаше и той трябваше да предприеме нещо, за да престане да се плъзга надолу.

Фиона ясно осъзнаваше как я гледа Торн. Да не би да е направила нещо лошо? Сърди ли й се? След като се бе любил с нея през деня, изглеждаше далечен и загадъчен. Изключително трудно й беше да повярва, че този мъж е предназначен да бъде неин спътник в живота. Понякога се питаше дали звездите не са я излъгали. Или Бран ги е разчел погрешно. За да превърне Торн в мъж, когото би могла да обича, щеше да й трябва доста повече време, отколкото си бе представяла. Може би цял живот.

След продължителната вечеря, на която бяха поднесени риба, дивеч, овнешко, сирене и хляб, Фиона отиде при Бран, докато викингите продължаваха да се наливат с бира и да слушат как скалдът пее следващата сага за викингските подвизи. Едва бе седнала до Бран, когато Торн внезапно стана и се отправи към тях. Фиона се загледа напрегнато и мълчаливо пред себе си, с ядосано изражение. Не можеше да си представи какво е могло да го ядоса пък сега.