Кони Мейсън - Викинг

— Голяма доза от някакво силно лекарство. Опитен лечител би могъл да го спаси, но се страхувам, че тези хора не разбират от лекуване.

— Боже господи! Кой ще иска смъртта на Торн?

— Някой, който ще има полза от нея.

— Но кой… — Тя отвори широко очи, когато прозря истината. — О, не. Брита и Туролф ще имат полза. Туролф ще стане наследник, ако Торн умре, а Брита ще се омъжва за Туролф.

— Брита е била — каза с убеждение в гласа Бран. — А лекарството, което е използвала, за да го отрови, най-вероятно е дошло от моето сандъче. Тя го е откраднала, когато не съм бил наблизо. Сандъчето винаги стои под пейката, на която спя. Трябваше повече да внимавам.

— Не си виновен ти. — Фиона преглътна едно ридание при мисълта, че Торн лежи на смъртно легло. — Как можем да го спасим, когато Улоф отказва да ни позволи да се доближим до него?

— Ще се молим да стане чудо, дете.

Чудо не стана. На следващата сутрин Фиона и Бран бяха извлечени от навеса, за да понесат наказанието си. Всички обитатели на къщата се бяха събрали около Улоф и Туролф. Улоф излезе напред с мрачно изражение и сърцето на Фиона трепна.

— Торн… той дали…

Тя не можа да изрече думата. Ако Торн умреше, щеше да умре и нещо в нея. Кога бе започнала да го обича?

— Торн е още жив, но лечителят не може да направи нищо за него. Той лежи неподвижен и безчувствен. Готов е всеки момент да тръгне по пътя си към Валхала. Вие двамата ще умрете заради това, което му сторихте. Боецът трябва да умре с меч в ръка. Да умре в леглото си е позор за мъж като сина ми.

Бран пристъпи напред, с мрачен блясък в очите.

— Ако убиеш Фиона, няма да постигнеш нищо. Тя е съпруга на сина ти.

— Тя е курва на сина ми.

— Само я убий и ще бъдеш прокълнат завинаги.

— Говориш глупости, старче! — изрева Улоф.

— Фиона и Торн си принадлежат. Общото им бъдеще ми бе разкрито още преди Фиона да се роди.

Улоф се изсмя сухо.

— Ти си не само зъл прокобник, ами и луд човек. Фиона трябва да умре.

Той я сграбчи за китката и я принуди да падне на колене. Изтегли меча си.

— Чакай! — втурна се Роло, заставайки между Фиона и Улоф. — Ами ако Бран е прав? Ако животът на Торн зависи от живота на магьосницата? Може да не е в негов интерес да убиеш Фиона.

— Не мога да я гледам — отвърна Улоф. — Заради нея синът ми се измъчваше месеци наред. Полудя по нея още откакто я видя за пръв път.

— Дай ми я — предложи лукаво Роло. — Искам я за любовница. Ще я отведа и вече никога няма да я видиш.

— Не! — изкрещя Фиона, изпаднала в ужас. — Отказвам да стана любовница на Роло! Аз съм съпруга на Торн, не негова вдовица. Той е още жив, нали?

— Диша, но това не е живот — възрази Улоф. — Аз не признавам вашия християнски брак.

— Ако убиеш Фиона, ще е на твоя отговорност — предупреди го Бран.

Гласът му звучеше заплашително, докато старецът размахваше ръце във въздуха. На околните им се струваше, че сякаш призовава боговете да стоварят наказание върху главите на викингите.

Заплахата подейства на Улоф точно както Бран се бе надявал. Старият викинг не се страхуваше от никакво живо същество, но магьосниците и проклятията бяха нещо, с което не можеше да се бори — нито с меч, нито с боздуган. Той смъкна меча.

— Твоя е, Роло вземай я! Ако още веднъж ми се мернете пред очите, ще ви убия и двамата.

Роло не чака Улоф да промени намерението си. Дръпна Фиона и я метна на рамо, сякаш беше чувал жито. Бутна я в ръцете на Туролф и го помоли да я пази за малко. И тръгна към залата, за да вземе нещата си и да се сбогува със сестра си.

Брита го посрещна на вратата.

— Скоро ще бъдеш господарка тук — каза й с тих глас Роло. — Смятай Торн за мъртъв.

— Да, а пък ти ще имаш Фиона в леглото си. Наслаждавай й се, братко.

След тези думи двамата се разделиха.

Фиона не можеше да повярва, че това се случва. Торн щеше да умре, освен ако не оставеха Бран да го излекува. Никакво наказание нямаше да бъде по-страшно от това, да знае, че Торн е мъртъв. Тя видя Туролф да я гледа и осъзна, че той е единствената й надежда. Заговори му, но той не й обърна внимание. След миг обаче любопитството надделя и той се вслуша в молбите й.

— Моля те, изслушай ме, Туролф. Ако обичаш брат си, трябва да убедиш баща си да позволи на Бран да излекува Торн. Бран е единственият освен мене, който може да го спаси. Умолявам те, Туролф, не оставяй Торн да умре. Той е мой съпруг; никога не бих му навредила.

Можа да каже само това, защото след миг Роло се върна с един вързоп и я повлече след себе си. Тя дори не успя да се примоли за живота на Бран. Ако никой не попречеше на Улоф, Бран щеше да умре.