Кони Мейсън - Викинг

— Тази вечер и всички следващи вечери ще спиш в залата — изрече троснато Торн.

Изгледа я сурово и се върна при веселящите се.

Фиона веднага забеляза, че Брита се присламчи към него още когато той се върна на масата. Но макар че Торн почти не й обърна внимание, тя продължи да му се натрапва, пренебрегвайки Туролф, който като че ли нито забелязваше това, нито го беше грижа. Когато мъжете започнаха да се оттеглят към пейките и да се приготвят за сън, Брита остана на мястото си почти цял час, а после тръгна след Торн. Понеже беше седнала на удобно за наблюдение място, Фиона забеляза, че Брита подминава вратата на спалнята си и влиза в тази на Торн.

— Вярвай на Торн — посъветва я Бран, когато видя накъде гледа тя.

— Не съм сигурна, че мога — отвърна Фиона. — Той е упорит като муле и двойно по-непредвидим. В един миг се държи така, сякаш се интересува от мене, а в следващия ме пъди от спалнята си. Той е надменен, властен и ревнив. Ожени се за мене само за да задоволи страстта си, а после ме обвини, че съм го омагьосала. Няма да доживея деня, когато ще го превърна в мъж, какъвто мога да обичам.

— Имай вяра, дете — каза снизходително Бран. — Викингът се ожени за тебе, нали?

— Да — призна намусено Фиона. — Но не смята да спази обетите си. Сега видях Брита да влиза в стаята му.

Бран се взря в нещо невидимо над рамото на Фиона и се усмихна.

— Това е само изпитание за характера на съпруга ти. Имам голяма вяра в неговата сила.

— Да, силата му е голяма — съгласи се кисело Фиона. — Сигурна съм, че Брита ще оцени издръжливостта и сръчността му в леглото.

Торн се разхождаше из стаичката си като лъв в клетка, вече съжалявайки за решението да отстрани Фиона от леглото си. Въпреки че се беше любил с нея още веднъж през деня, тялото му отново я искаше. Нямаше ли почивка за него? Никога би нямаше да дойде краят на това мъчение?

Чу щракването на резето и се извърна рязко, виждайки с учудване Брита, облегната на затворената врата.

— Брита! Какво, в името на Один, означава това? Туролф знае ли, че си тук?

— Туролф не ме интересува — каза Брита с нисък, съблазнителен глас. — Цялата зала жужи от клюки. Говорят, че си изгонил съпругата си от леглото си, защото вече не ти харесва. На Роло това много му допадна. Нали знаеш, че я иска. Ще се разведеш ли с нея и ще се ожениш ли за мене? Още те искам, Торн. Винаги съм искала тебе.

Брита се притисна към Торн. Топлината му я изненада, от устните й се изтръгна лек стон. Беше висока почти колкото него и идеално си подхождаха, гърдите им се докосваха, слабините също. Когато тя обви ръце около врата му, Торн я изгледа безстрастно.

— Аз съм женен, Брита — каза той хладно, — а ти си годеница на брат ми. Няма да го предам.

— Няма нужда да предаваш Туролф, ако се разведеш с Фиона. Оженил си се с християнски свещеник. Никой няма да те обвини, ако се откажеш от нея. Нека те освободя от злата магия на тази вещица. Когато се освободиш между бедрата ми, никога повече няма да потърсиш Фиона.

Сръчните й пръсти понечиха да разкопчаят токата на рамото му, но Торн хвана ръката й и я спря.

— Ти си красива жена, Брита. Преди да срещна Фиона, бях доволен от това, че баща ми избра тебе за моя годеница. За съжаление, само Фиона може да ме освободи, а тя настоява, че не може да премахне магия, която не е направила. Може да не съм доволен от съпругата си, но нямам намерение да си вземам любовница. А ти ще бъдеш само това за мене. Върви и бъди щастлива с Туролф.

— Никога! — изсъска Брита, отстъпвайки назад разгневена. — Ти ми нанесе оскърбление, което никога няма да забравя. Пази се, защото ще си платиш за това предателство.

С високо вдигната глава Брита изхвърча като вихрушка.

Торн усети тръпка на боязън да пролазва по гърба му, но веднага се отърси. Не се страхуваше от никоя жена. Дори и от Фиона. Това, от което се страхуваше, бяха само нещата, които не можеше да разбере.

На следващия ден Брита си постави за цел да следи Бран. Когато той отвори сандъчето си с лекарства, за да се погрижи за раната на един роб, тя започна да го разпитва как се използват някои от лекарствата.

Бран, разсеян, спомена имената на някои от тях, каза по една-две думи за свойствата им, без да мисли, защото същевременно лекуваше роба. След няколко минути Брита се престори, че й е омръзнало да го слуша, и се отдалечи. Но вече беше научила нещо ценно. По-късно, когато Бран излезе от залата и вътре останаха само няколко роби, заети с приготвянето на храната, Брита отвори сандъчето му и извади едно шишенце, за което лечителят беше казал, че е силно лекарство, което може да бъде смъртоносно, освен ако не се дава в много малки количества, и то извънредно предпазливо.