Кони Мейсън - Викинг

След два дни повикаха Бран в селото да се погрижи за един мъж, страдащ от разстройство на храносмилането. В негово отсъствие Брита се възползва от възможността да задейства плана, който беше измислила.

След известно време Бран се върна от селото. Докато лекуваше болния, бе получил ясното усещане, че над главата му е надвиснала опасност. Предположи, че тя застрашава Фиона, и побърза да се върне, за да я предупреди. Нямаше представа откъде ще дойде тази опасност, но й каза да бъде предпазлива. Фиона взе присърце думите на стареца и на вечеря почти не докосна яденето в чинията си. Не пи и от чашата си.

Не знаейки за опасността, Торн отпи голяма глътка от собствената си чаша, опитвайки се да удави в бира ненаситната си жажда за Фиона. Когато каната пред него се изпразни, Брита бързо я взе, преди той да помоли слугата да я напълни пак.

— Ще ти донеса — каза тя и се отправи към бъчвата с бира.

Ръката й трепереше. Това беше моментът, който бе чакала. Ако всичко вървеше според плана й, Туролф скоро щеше да стане безспорният наследник на Улоф.

Никой не я видя да сипва в каната течност от едно малко шишенце и да го прибира после в джоба си. Бран беше толкова зает да предпазва Фиона, че не забелязваше опасността за Торн. Брита сложи каната с отровната бира пред Торн и побърза за излезе от залата. Той остана последен и дълго пи, докато не изпразни каната. Нямаше жив човек край него, когато след няколко часа той се опита да стане и падна по лице. Остана там до сутринта, когато Улоф го откри и изрева така силно, че събуди цялата къща.

— Торн е мъртъв!

Фиона се надигна, изтръгната от дълбокия си сън. Трябваха й няколко мига, за да проясни погледа си, но когато го направи, сърцето едва не изскочи от гърдите й. Торн мъртъв! Не, не може да е вярно.

Въпреки преклонната си възраст Бран профуча като вихрушка край нея и коленичи при Торн.

— Диша — обяви той.

— Какво му е? — запита Улоф. — Нищо му нямаше снощи.

Бран повдигна клепача на Торн и видя, че зениците му са разширени. Пулсът му беше слаб, едва се долавяше, кожата му беше станала въз синкава. Той се изруга мислено. Снощи опасността не е застрашавала Фиона, а Торн, само че той беше пропуснал да го забележи.

— Трябва да го прегледам по-внимателно, за да разбера какво му е станало, господарю Улоф. Има голяма опасност синът ти да умре. Трябва веднага да почна да го лекувам.

— Да умре! — изрева Улоф невярващо. — Вещицата го е направила. — Очите му святкаха в невъобразима ярост. — Тя е хвърлила магия върху сина ми.

— Нека прегледам Торн, моля те — поде отново Бран. — Ако има лек, ще го открия.

— Не! И ти, и онази вещица да не сте докоснали сина ми!

— Господарю, моля те — обади се и Фиона. — Бран може да спаси Торн, ако му позволиш.

— Загрижеността ти е трогателна — изфуча Улоф. — Но не е за вярване. Ти съблазни сина ми и го отдели от годеницата му. После използва магиите си, за да му докараш тази загадъчна болест. Мислеше ли, че ще те остави богата вдовица? Или просто това е в природата ти, да вършиш злини?

— Мислиш, че аз съм направила нещо на Торн ли?

— Или ти, или старецът, все едно е. Има лечител в селото, Туролф ще го доведе. — Той махна на Улм, който стоеше наблизо. — Заключи вещицата и тоя старец в склада — заповяда със строг тон. — По-късно ще се разправям с тях.

Наведе се, вдигна Торн и двама роби побързаха да му помогнат.

— Няма време за губене — извика Фиона във все по-нарастваща паника. — Торн ще умре, ако не го лекуват както трябва. Бран и аз сме единствените, които знаят как да го спасят. Ако не ми вярваш, поне на Бран позволи да му помогне.

Улоф изрично отказа да позволи на Бран и на Фиона дори да докоснат Торн, а още повече — да го лекуват. Брита, която дотогава ги наблюдаваше мълчаливо, се обади:

— Мъдро постъпваш, господарю Улоф, че не позволяваш на тази магьосница да се доближава до Торн. Тя е зла.

Фиона протестира с все сила, когато Улм и двама войници повлякоха нея и Бран към изхода на залата. Мъжете не се държаха никак любезно с тях. Когато двамата се озоваха заключени в склада, бяха целите покрити със синини и драскотини.

Тя се отпусна на един чувал с жито и се вгледа отчаяно в Бран.

— Ще умре ли?

— Трябваше да го разбера — изрече с угризение в гласа старият мъдрец. — Опасността, която усещах, не е била за тебе. Никога нямаше да ми хрумне, че някой ще иска Торн да умре.

— Кого подозираш? Какво го е разболяло?

Бран я изгледа невиждащо.